Те са най-шареното етнически поколение в историята на САЩ; живеят с родителите си до рекордно късна възраст, макар че работят повече; те са последните, които ще помнят света без интернет.

Те са милениълите или поколението Y; родените между 1980 г. и 1996 г. За потребителските им навици и за политическото им влияние се говори все по-често и за да обясни какво стои зад феномена "милениъл", "Дневник" събра дефиниции и статистики от изследователския център "Пю".

По-рано тази година учените от "Пю" определиха за целите на статистиката си 1996 г. като последната, в която са родени "милениъли", и прецениха, че след нея вече идва друго поколение, чието работно име е "постмилениъли". (Наричат ги още поколение Z, iGen и най-големите сред тях вече са пълнолетни.)

Годините, в които започват и завършват определени поколения, не са точна наука, припомнят от "Пю", но могат да се използват като инструменти за анализ на група хора, израснали по едно и също време и повлияни от едни и същи икономически и политически събития. Освен милениълите, поколението X – родено между 1965 г. и 1980 г., също се простира в продължение на 16 години. 19 години заема групата на бейбибумърите – големият брой деца, родени след края на Втората световна война, и единствените, официално приети като демографска група и в държавната служба за статистика на населението на САЩ. Тяхната епоха се простира между 1945 г. и 1964 г. и е характерна с резкия скок и съответно спад на ражданията.

Как пораснаха милениълите

Те са били на между 5 и 20 години по време на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. - повечето достатъчно големи, за да разберат историческото значение на този момент. Израснали в сянката на войните в Ирак и Афганистан, те са свидетели на рязката поларизация на политическите възгледи, която доведе до сегашната разделена Америка; помнят и изборите през 2008 г., когато именно младите хора избраха първия черен президент на САЩ.

Милениълите излязоха на пазара на труда в пика на рецесията и това определи много от житейските им избори – мнозинството живеят при родителите си или под наем, тъй като не могат да си позволят да купят собствен дом; не купуват луксозни стоки и много по-рядко сключват брак.

Те пораснаха по време на бурното развитие на интернет, но помнят света и без него. Те вече са една трета от американците на пазара на труда и скоро ще станат по-многобройни от бейбибумърите – което означава, че техните нагласи ще насочват американската политика в продължение на десетилетия напред.

Как гласуват

Само 27% от тях одобряват президента Доналд Тръмп, а 65% гледат негативно на работата му в първата му година като президент. 64% обаче са харесвали Барак Обама в същия период.

Поколението е и изключително клонящо наляво - само 12% от милениълите се определят като "устойчиво консервативни" или "предимно консервативни", 31% имат смесени възгледи, докато 57% са предимно или устойчиво либерални. А това ги прави симпатизанти на демократите.

Как живеят

Само 56% от милениълите са бели – устойчив спад от времето на Тихото поколение, когато процентът е бил 79%. Над една пета от тях имат латиноамерикански произход, 13% са афроамериканци, 7% - азиатци. За сравнение, при бейбибумърите белите американци са били над 70%, а при поколението Х – над 60%. Поколенческите разлики си личат и в религията – ако почти 90% от Тихото поколение са определят като вярващи (предимно християни), при милениълите този процент пада до около 60%.

57% никога не са встъпвали в брак, което е рекордно много; женените са само 37% в сравнение със 66% при поколението Х и бейбибумърите, но пък и разводите са много по-малко – 6% в сравнение със 16% или 18% за предишните две поколения. Те обаче са около половината от двойките, които съжителстват без брак.

И макар да са най-много като брой, те все още не са настигнали родителите и бабите и дядовците си по брой глави на домакинство. Много милениъли все още живеят с родителите си или делят жилище със съквартиранти; освен това техни са и една трета от домакинствата, които живеят в бедност.

Dnevnik.bg