Биолозите в Индия откриха изключително необичайна популация богомолки, които не ловуват други насекоми, а много по-голяма плячка - риба, плуваща на повърхността на реките и езерата. Необичайното откритие е публикувано в „Journal of Orthoptera Research”.

„Изглежда, че богомолките са в състояние да си спомнят къде се намира точно определен тип плячка, особено такава, която може лесно да се хване, което им помага да оцелеят като ги връща на „местата за риболов”, отбелязва Роберто Батистон от Музея на долината Брента в Италия.

Богомолките са едни от най-големите хищни насекоми на Земята. Те ловуват не само безгръбначни, но и малки гущери, жаби и птици.

Тези насекоми са особено интересни, тъй като женската може да изяде партньора си по време на чифтосването, съхранявайки протеини за бъдещото си потомство.

Мъжките на много видове богомолки са разработили сложни поведенчески стратегии с различна степен на успех в принуждаването на женската да ги възприема като партньор, а не като храна.

Батистон и колегите му са открили група богомолки с много необичайна диета, разследвайки случай, разказан от жител на Карнатака в Индия, който направил малка градина и езеро на покрива на къщата си.

Любителят градинар, както учените посочват, се опитал да развъди риба от типа гупа и други живи същества в езерото, което той бил украсил с водни лилии и други растения.

След известно време собственикът на езерцето забелязал, че в градината му се заселила доста голяма група богомолки (Hierodula tenuidentata), които денонощно седели върху листата в езерото. След появяването им броя на рибите в езерото започнал бързо да намалява. Скоро градинарят открил, че това се дължи на факта, че насекомото целенасочено ги улавя и яде.

Той съобщил това на авторите на статията и те прекарали следващите пет дни, наблюдавайки поведението на безгръбначния хищник. Учените първоначално поставили под въпрос твърденията му - очите на богомолката не са подходящи за „воден лов” и те не са запознати с навиците на гупата и други риби. Всичко това, както се оказало обаче, не пречело на богомолките лесно да хващат и ядат риба. Те се възползвали от факта, че повърхността на езерото е покрита с листа от водни лилии, откъдето устройвали капан на гупите. Те изчаквали любопитната риба да доплува до повърхността на водата, обърквайки сянката на богомолката с комари, мухи и други насекоми.

Според Батистон, ако други богомолки се държат по този начин, в непосредствена близост до природни водни обекти, те могат да причинят сериозно увреждане на техните екосистеми и да окажат сериозно влияние върху жизнеспособността на рибните популации.

Дарик