Армения е "страна на годината" според сп. "Икономист". "Наградата не отива при най-влиятелната нация, нито при най-богатата, нито при тази с най-вкусната храна (извинявай, Япония). Наградата е в чест на прогреса" и се дава на държавата, която е напреднала най-много през изминалата година.

Според авторитетното издание Армения е първенец през 2018 г., след като протести свалиха бившия президент Серж Саркисян дни след като парламентът го избра за премиер. На власт дойде харизматичният бивш журналист Никол Пашинян, понесен от вълната недоволство срещу корупцията и некадърността. Партията му спечели 70% от вота, а Москва не намери извинение да се намеси, отбелязва "Икономист". (Какви бяха първите му инициативи четете тук.)

Все пак териториалният спор с Азербайджан не е приключил и отново може да се разгори. "Но една древна и често зле управлявана нация в турбулентен регион има шанс за демокрация и обновление", пише изданието. 

Подгласници на Армения тази година бяха Малайзия и Еритрея.

Малайзийците прогониха премиера, който не можа да обясни откъде 700 млн. долара са влезли в банковата му сметка. Партията на Наджиб Разак доминираше политиката от петдесетте години, затова загубата ѝ на изборите беше изненада. Въпреки това новият премиер Махатхир Мохамад не бърза да реши расовите проблеми или да предаде властта на по-младия си и либерален съратник Ануар Ибрахим, който е бивш политически затворник.

Тази година реформистки настроеният премиер на Етиопия Абий Ахмед освободи политически затворници, позволи на медиите да пишат свободно и обеща реални избори през 2020 г. Той сключи мир с Еритрея, отвори границата и възстанови достъпа на страната до морето. Опитва се дори да либерализира икономиката в една държава, където е по-трудно да се намери телефонна връзка, отколкото в съседната, затънала в анархия Сомалия. Абий щеше да спечели, ако надпреварата бе за човек на годината, пише "Икономист". Но далеч не е сигурно, че той ще успее да спре етническото насилие в страната, а сепаратистите сега опитват да създадат етнически чисти анклави, прогонвайки малцинствата от домовете им. 1.4 млн. души са вътрешно разселени в момента.

Дневник