Еврото навършва 20 години днес. На 1 януари 1999 година 11 страни от ЕС въведоха нова парична единица и обща парична политика под ръководството на Европейската централна банка, отбелязва Европейската комисия.

Днес еврото вече е валута на 340 милиона европейски граждани в 19 държави. То води до осезаеми ползи за европейските домакинства, дружества и правителства - стабилни цени, по-ниски разходи за парични преводи, защита на спестяванията, по-прозрачни и конкурентни пазари, повече търговия, пише ЕК. Около 60 страни по света обвързват своите валути с еврото. Очаква се и други държави от ЕС да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите изисквания.

Еврото се превърна в израз на единството, суверенитета и стабилността. То осигури благоденствие и закрила на нашите граждани и трябва да направим необходимото това да продължи в бъдеще, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск посочи, че създаването на еврото преди 20 години наред с освобождаването на Централна и Източна Европа и обединението на Германия е било повратна точка в европейската история. Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги добави, че еврото е логично и необходимо следствие от единния пазар. То улеснява пътуването, търговията и паричните преводи. Две десетилетия след създаването на еврото вече има поколение, което не познава друга национална валута. През това време ЕЦБ успя да изпълни основната си задача - да поддържа цените стабилни. Допринасяме за добруването на гражданите на еврозоната, като разработваме сигурни банкноти, насърчаваме сигурни системи за плащане, следим банките, за да осигурим тяхната устойчивост, и наблюдаваме финансовата стабилност в еврозоната, каза Драги.

През 70-те и 80-те години на 20-и век отделните европейски държави са изложени на световната парична нестабилност, което води до необходимост от общи решения. Създаването на единен пазар води до по-лесна работа и търговия, ако европейците използват единна валута. След десетилетия разговори как да се постигне икономически и паричен съюз през 1988 г. Европейската комисия под председателството на Жак Делор обсъжда постепенни мерки за въвеждане на единна валута в ЕС. Валутата е създадена чрез споразумение на политическите ръководители, подписано през 1992 г. в Маастрихт. Подписването на договора от Маастрихт е повратна точка по пътя към еврото. През 1994 г. във Франкфурт Европейският паричен институт (ЕПИ) започва подготовката, за да може ЕЦБ да поеме отговорността за паричната политика в еврозоната. На 1 юни 1998 г. ЕЦБ започва своята работа.

На 1 януари 1999 г. е въведено еврото, което става официална валута на 11 държави от ЕС, а отговорността за паричната политика се предоставя на ЕЦБ и на Евросистемата. В продължение на три години еврото присъства само в банковите извлечения редом с националните валути. На 1 януари 2002 г. в 12 държави започват да се използват банкнотите и монетите евро. Така тези държави извършват най-голямата смяна на валута в историята.

Първите държави от еврозоната са Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Испания и Португалия. Гърция се присъединява през 2001 година. Оттогава още седем държави са въвели еврото - Кипър, Естония, Латвия, Литва, Малта, Словакия и Словения.

Десет години след като финансовата криза от 2009 г. разтърси света, структурата на Икономическия и паричен съюз на ЕС бе значително подсилена. Обществената подкрепа за еврото винаги е била голяма в ЕС, особено в страните, които вече го използват. Според мнозинство от 74 на сто от участвалите в неотдавнашно проучване в еврозоната еврото е нещо добро за ЕС. Според мнозинство от 64 на сто еврото е добро нещо и за тяхната страна. Общо 36 на сто от европейците посочват еврото като един от основните символи на ЕС, на второ място след свободата.

БТА/Дневник