Авторите на "Ну, погоди!" - вероятно най-популярната поредица анимационни филми в бившия СССР, са подготвяли серия, в която действието се развива в България, но тя така и не е била заснета.

Това споделя в интервю един от сценаристите - Александър Курляндский, по повод навършилите се през миналата година 50 години от премиерата на първия филм. Истинската популярност идва след излъчването в празничната програма на 1 януари 1969 г. Той споделя, че идеята за "българска" серия се появила някъде след третия филм през 1971 г.

"Тогава ни предложиха да направим "Ну, погоди!" съвместно с българите. Дори сюжет бяхме измислили. Едно време на Киевската гара имаше огромни български хладилни складове, в които вкарваха плодове. Сюжетът предвиждаше вълкът да преследва заяка, докато той се скрива в един от тези хладилници. Вълкът връхлита след него и когато вратата се отваря отново двамата се оказват в България, където започват приключенията.

Дори ходихме в България да обсъдим това с тяхното кино студио, но не с еспогодихме с директора на студиото им и всичко беше отменено."

Това е времето, когато българската анимация е в най-силните си години благодарение на автори като Тодор Динов, Доньо Донев, Христо Топузанов и др.

Курляндский разказва още, че филмът се появява благодарение на Едуард Успенский, който събира познати в "Союзмултфилм", както и на одобрението на директора на анимационното студио Михаил Валков, който дал одобрението си първите 3-минутни експерименти да бъдат доразвити в цяло филмче.

Вячеслав Котеночкин приел да режисира, независимо, че сюжетът не е особено изящен - вълк преследва заяк. "Тогава бяхме запленени от полската и югославската анимация, мислехме, че трябва да се прави нещо по-умно и изящно, но именно нашият стил стана разбираем за целия народ."

Сценаристът казва още, че са се сблъсквали и с цензура - заради бягството в Израел на Феликс Камов, едината от тричата водещи фигури в създаването на "Ну, погоди!". Става дума за Феликс Соломонович Кандел, който от 1973 г. участва в кампания да се позволи на евреите в СССР да емигрират в Израел. През 1976 г. е арестуван за участие в демонстрация, в която 40 души шестват с пришити жълти звезди на Давид като преследваните евреи в нацистка Германия. През есента на 1977 г. получава разрешение да емигрира в Израел.

Сега Курляндский припомня, че тогава се е наложила да премахне надписите с авторите, защото не бивало да се дава повод да се говори, че единият от тях е емигрирал.

Дневник