Православната църква почита на 7 януари свети Йоан Кръстител - последния старозаветен пророк, кръстителя на Исус Христос. Наречен е още предтеча, защото вървял преди Христос и подготвял хората за неговото рождение.

Според евангелския разказ Йоан Кръстител се родил половин година преди Исус. Той бил син на свещеника Закария и праведната Елисавета, които дълги години се молели и надявали на рожба. Йоан водел аскетичен живот на бреговете на река Йордан и като навършил 30 години, започнал да проповядва и да кръщава. Убит е по заповед на управляващия Галилея Ирод Антипа, а според разказа главата му била поднесена на тепсия на танцьорката Саломе.

От кал да е, Иван да е

Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България. Имен ден днес празнуват над 360 хил. българи, носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йоан, Йоана, Йово, Жана, Ваньо, Ваня и др. Фамилията Иванов също е най-популярната в страната - тя е носена от над 277 хил. мъже и жени.

Традиция е да се посетят и именниците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритуално къпани в реката. Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го напръскват за здраве.

Обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден - Богоявление, вода. Периодът на "мръсните" дни е завършил и всеки обръща поглед напред - към доброто, здравето, берекета и щастливия живот. Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.

Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.

На Ивановден празничната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

Дневник