На 30 януари се навършват 125 години от рождението на цар Борис Трети.

Цар Борис Трети, известен като Царят Обединител и още - като трагичния цар, заради внезапната и неизяснена и до днес смърт през 1943 г., се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г., едва 24-годишен, току-що завърнал се от Южния фронт. Това са дни на колосални изпитания за българската държава, когато нейното съществуване е дори поставено под въпрос.

Ако неговата памет днес заслужава почит, то е защото 35-годишното му царуване е белязано от два акцента, което обективният прочит на историята не може да отрече: постоянните и последователни усилия на царя за национално помирение в името на оцеляването и укрепването на България, което само по себе си е подвиг сред неизтребимата партизанщина на българския политически живот. Първият акт на младия цар през декември 1918 г. е амнистия за бунтовниците от Войнишкото въстание .
И вторият акцент - последователните му усилия и роля да бъде опазена България встрани от пожара на Втората световна война и да запази онази степен на суверенитет, макар и в рамките на Тристранния пакт, за да може да решава най-важните въпроси, сред които и спасяването на българските евреи вътре в страната.

Граждански сдружения и групи ще поднесат венци в 13 ч. пред барелефа на царя на входа на Борисовата градина.

Дневник