И при най-радикални и незабавни действия за намаляване човешкото въздействие върху климатичните промени поне една трета от огромните ледници в Хиндукуш и Хималаите ще изчезнат до края на века. Ако въглеродните емисии изобщо не бъдат намалени и глобалната средна температура се повиши с 4-5 градуса по Целзий, средногодишното затопляне в тези гигантски планински вериги ще достигне 5-6 градуса и ще разтопи две трети от ледниците.

Това не само ще промени изгледа на величествените склонове, но и ще има сериозни последствия за живота на около 2 млрд. души, живеещи в подножието им. Ледниците са изключително важен резервоар за вода за 250 млн- души в района на Хиндукуш-Хималаи, а 1.65 млрд. зависят от големите реки, стичащи се към Индия, Пакистан, Китай и други държави.

Става дума за климатична криза, за каквато не сме чували", обяснява Филипс Уестър от Международния център за интегрирано развитие на планините (Icimod). Предвожданият от него екип от над 200 учени е стигнал до тези изводи след 5 години работа, представена в доклад "Оценка на Хиндукуш-Хималаи. Планини, климатични промени, устойчивост и хора". Техните заключения, изложени върху почти 640 страници, са били прегледани и проверени от други 125 експерти преди публикуването.

"Дори да станем наистина амбициозни (в подхода към климатичните промени), ще изгубим една трета от ледниците и ще имаме серизони проблеми. За нас това беше наистина шокиращо откритие", допълва той. Уестър посочва, че докато досега повече внимание се е отделяло на места, разположени на морското равнище или на арктическите зони, този планински район е бил подминаван, макар да засяга значителна част от човечеството.

Докладът е поръчан от 8 държави по протежение на планинските вериги, простиращи се от Афганистан до Мянмар. Тази зона понякога е наричана Третият полюс заради струпването на най-голямото количество лед извън Арктика и Антарктида.

Ледниците в Хиндукуш-Хималая не могат да бъдат съхранени в сегашния им вид - за ограничаване към края на века на повишаването на средната годишна глобална температура на планетата с 1.5 градуса спрямо доиндустриалните нива ще е нужно и връщане към 2050 г. на парниковите емисии до обемите от преди индустриалната революция. Три десетилетия преди този срок за мнозина реализирането на подобен сценарий изглегда абсолютно изключено. Именно при него е и най-малката загуба на планински ледници - "само" 36%. При глаболна затопляне от 2 градуса в края на века, ще се е стопил половината лед в тези две планини.

През последните 40-50 години ледниците в Хиндукуш-Хималая са намалели с 15%, но това не е толкова видимо заради локалните особености на дългата 3500 км верига от планини, обяснява още Уестър. Той посочва, че някои ледници в Афганистан и Пакистан са стабилни или дори са добавили лед заради увеличената облачност и променените ветрове. Това, от една страна, намалява слънчевото греене, а от друга - увеличава снеговалежите. Но дори те ще започнат да се топят със затоплянето в бъдеше, допълва ученият.

За хората опасно е какво ще се случи с реките в ниското. Водното количество в тях ще се увеличава през двете десетилетия в средата на века с повишен риск от преливане и потапяне на цели градове и общности. Но от 60-те години нататък ще последва противоположен процес - водата ще намалява, особено в реките в Индия и Централна Азия, смята Уестър. Това ще намали производството на ток от хидроцентралите - основният източник на енергия в района.

Все по-нестабилна става средата за земеделците, изхранващи стотици милиони гърла. Вече има признаци, че преди мусоните реките намаляват, точно когато се засажда реколтата. Когато дойдат мусоните, описва Уестър, те изглеждат все по-непостоянни и с вероятност за изключителни порои. "Наводненията, които са се случвали веднъж на 100 години, започват да стават веднъж на 50."

Дневник