Българският емигрант Шефкет Чападжиев е дарил 1 млн. долара на болницата в родния си град Мадан. Парите са постъпили в специална сметка на община Мадан.

По волята на 79-годишния дарител, който живее в Чикаго от 1964 г., средствата трябва да бъдат използвани само и единствено за ново медицинско оборудване и обзавеждане в местната МБАЛ "Проф. д-р Константин Чилов", съобщи БНР.

    "Отдавна исках да направя нещо за родния си град. Последния път, когато бях там през лятото на 2018 г., ми се наложи да отида в болницата. Видях, че част от оборудването е от преди повече от 50 г., когато напуснах България. Осъзнах, че това е най-точното място, където да даря, защото ще помогна на най-много хора", споделя Чападжиев от Чикаго.

В община Мадан живеят около 12 700 души, пръснати в 44 малки населени места, свързани с около 260 км пътища.

    "Жестът е огромен. Хората никога няма да го забравят. Не всеки може да направи такова нещо", признателен е кметът на Мадан Фахри Мулайсенов.

Той посочи, че болницата обслужва около 50 000 души, всяка година около 4800 влизат за лечение там.

    „Ако има модерна апаратура, тези хора ще бъдат диагностицирани и лекувани тук, без да се налага да пътуват в по-големи градове като София и Пловдив”, коментира кметът Фахри Молайсенов.

Шефкет Чападжиев е категоричен, че няма нищо по-ценно от доброто име. Той посочва, че няма човек, който да каже, че го е излъгал или го е подвел за нещо.

    "Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било", заявява емигрантът от Родопите.

И допълва, че от баща си, който е бил дребен търговец, е научил малки, но важни неща - да бъдеш честен, да бъдеш точен с хората, да не мамиш и да не крадеш.

Шефкет Чападжиев е легендарен български емигрант в САЩ, бизнесмен и мултимилионер.

Роден е в Мадан, в семейството на дребен търговец. През 1949-1954 г. цялата фамилия е изселена в село Боринци, Еленско. През 1963 г. при втория опит успява да премине гръцката граница с приятеля си Хамид Русев. През 1964 г. пристига в САЩ само със 75 цента в джоба и се захваща да рекламира олио за надница от $ 1,25 на час. После е сервитьор в ресторанта на МВФ. Прави неуспешен опит да отвори ресторант. Работи в печатница. През 1976 г. започва собствен бизнес. През 1979 г. купува първата си фабрика. През 1993 г. продава бизнеса си и почва да управлява спечеленото от 50-годишния си емигрантски живот.

ClubZ