Броят на активните потребители на "Фейсбук" в България не е отбелязал видим ръст за пръв път от години на фона на слабо увеличаване в Европа и света между януари 2018 г. и миналия месец. Това сочи докладът The Global State of Digital in 2019 на консултантската компания за маркетинг в социалните мрежи Hootsuite.

Документът, включващ отделни статистики за всички държави, показва, че към януари тази година активните потребители на "Фейсбук" са били 3.70 млн. души (над половината от населението). Миналата година обаче те отбелязаха ръст със 100 хил. души спрямо предходната и това бе поредната от години на увеличаване (за сравнение броят им бе около 2 млн. в началото на десетилетието).

Малко по-голям (51%) е делът на жените сред активните потребители. През изминалата година средно те са харесвали повече публикации за 30 дни (19 при жените, 14 при мъжете), направили са повече коментари (8 към 3), споделили са повече публикации (3 към 1) и са отворили повече реклами през "Фейсбук" (22 към 14) за същия период.

Следващата по активни потребители мрежа е притежаваната от "Фейсбук" "Инстаграм" с 1.2 млн. потребители, следвана от "Снапчат" с 465 хил. души и "Туитър" със 177.5 хил. души. (Извън тази статистика е "Линкдин", която има 730 хил. регистрирани потребители в България, но за тях не се мери активност.)

Не е измерена промянатата в активните потребители на "Туитър" на годишна база, но тя е единствената от четирите мрежи, при която е отчетен растеж (2.3%) за последното тримесечие на миналата година. За сравнение при "Фейсбук" и "Инстаграм" растежът е 0%, а потребителите на "Спанчат" в България са намалели с 6.1 на сто. При "Туитър" според доклада се наблюдава обратната на "Фейсбук" тенденция - едва 28% от българските му потребители са жени, а 72 на сто са мъже.

По-малко интернет потребители

Резултатите на България в свързаността не се различават значително от средното за Европа. На континента, с общо население 846 млн. души (това включва страни като Русия и Украйна) мобилните връзки са 1.101 млрд. или 130% от общия брой (средно 1.3 връзки на човек). Интернет ползват 86% от населението (724.7 млн. души), а 55 на сто (462.5 млн.) ползват социални мрежи.

България се вписва в някои от тези тенденции с 9.93 млн. мобилни връзки или 143% от населението ѝ (по този показател тя е и над средните 115% за света, сходна с държави като Сингапур, Италия, Швеция, Япония, Виетнам и Австрия). Това не се отнася за употребата на интернет, която обхваща под три четвърти от населението: цитирани са данни на различни институции, според които потребителите на интернет са между 4.66 и 4.27 млн. души. Все пак близо 39 хил. души повече ползват интернет в началото на тази година, отколкото на миналата. Новите активни потребители на социални мрежи са 100 хил. за същия период, а общо 300 хил. (9.4%) са започнали да ги ползват и на мобилните си устройства.

В началото на годината при 7.67 млрд. жители по света 5.112 млрд. ползват мобилни телефони - 67% от всички. По-малко, около 4.388 млрд. - използват интернет (57%). Потребителите на социални мрежи са под половината от това население - 45 на сто (3.484 млрд.), сочат данните на Hootsuite.

Това означава, че свързаността - мобилна и в интернет - е нараствала по-бързо през последната година. При 1.1% прираст от януари 2018 г. до януари 2019-а интернет потребителите са се увеличили с 9.1% (с още 367 млн.). Уникалните мобилни потребители са с 2% повече (100 млн. души), при социалните мрежи увеличението на активните потребители е 9%. С 10 на сто се е увеличил делът на хората, които ползват социални мрежи през мобилните си устройства.

Нова връзка с потребителите

На световно ниво "Инстаграм" и китайската "Вейбо" са мрежите с най-голям ръст на потребителите миналата година (38 и 15 млн. души, съответно 4.4 и 3.5 на сто). "Фейсбук" е разширил потребителите си с едва 1.7 на сто, докато при "Снапчат" сривът е значителен - с 12% (41 млн. активни потребители). "Туитър" също е намалил потребителите си, при това с 9 млн. (2.7 на сто). Социалната мрежа обяви няколко милиона от потребителите си за автоматизирани миналата година.

Докладът препоръчва на компаниите да "изградят наново връзката с потребителите" във време, когато скандалът с "Кеймбридж аналитика" и фалшивите новини са са навредили на потребителското доверие. Брандовете трябва "ясно да обясняват защо събират данни и ги използват, за да създадат персонализирани изживявания, които носят допълнителна стойност на клентите." Необходимо е "да намират достъп" до данните на потребителите само по регламентиран начин в момент, когато "сме в разгара на революция, докато хората стават пазачите на собствените си данни", продължава докладът. Тази промяна, задно с тенденции като все по-широка употреба на гласа в дигиталните комуникации и работата с интернет и навлизането на добавената реалност в дигиталното общуване ще доминират през 2019 г., смятат авторите.

Освен това миналата година потребителите са се оттеглили повече в личното си пространство, бягайки все повече от дигитални зони като тези на чат приложенията.

Използваните данни са на организации като ООН, Световната банка, Евростат и национални статистически агенции.

Дневник