В България няма нито една жива река. На практика това означава, че няма река, която да не страда, поотделно или с притоците си, от замърсяване, от пресъхване, от прегради, които да спират миграцията на видовете в нея, от копаене за инертни материали или от канализиране, твърди неправителствената организация WWF.

Едва 0.3% от територията на България е заета от вода. (За сравнение – при среден воден ресурс за света 8000 м3/човек/година, България разполага с едва с 2250 м3/човек/година).

Към момента на 325 реки в България са построени 270 водно-електрически централи, а още 200 са получили разрешение за строеж. "Свикнали сме да възприемаме вецовете като "зелена енергия". На практика обаче те представляват преградни съоръжения, които променят коритата, скоростта и течението на реките, и така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни", отбелязва Световният фонд за опазване на дивата природа WWF. "Рибните проходи, които се строят по изискване на закона, обикновено пропускат много малко риби и не им позволяват да следват обичайния си маршрут", пише още в съобщението.

"Като добавим останалите фактори като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че се стигна дотук: 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. А в Червената книга на България вече има 50 вида риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите, древен вид, на възраст от 200 милиона години, връстник на динозаврите", отбелязва организацията.

Рибите са част от цели екосистеми, именно затова изчезването на един вид не е безобидно събитие. То би довело до необратими промени в цялата среда.

Световният фонд за опазване на дивата природа призовава за защита на европейския Закон, който регулира намесата на човека във водните басейни - Рамковата директива за водите на Европа. Всеки може да изпрати искането за запазване строгостта на Закона до Европейската комисия тук. Крайният срок за реакция е до 4 март, напомня WWF.

Дневник