Бъдещите мисии на НАСА, които трябва да върнат отново човека на Луната, ще са силно зависими от наличието на вода на естествения спътник на Земята. Американската космическа агенция планира да изследва детайлно Луната и това си пролича от думите на нейния администратор Джим Бриденстин, който заяви, че "този път ще останем там, за да не се налага да се връщаме отново след 50 години".

Именно наличието на вода ще е в основата на проучванията. Миналата година учени от НАСА установиха, че наличието ѝ под повърхността на спътника не е ограничено в определен район или тип терен, но е труднодостъпна. Първите предположения тогава бяха, че ако на Луната има достатъчно вода и добиването ѝ е сравнително лесно, тя ще бъде използвана или като питейна, или ще бъде разбита на водород и кислород за ракетно гориво, или ще бъде преобразувана в кислород за дишане.

След проучване, продължило над пет години, изследователи от НАСА и Лабораторията по приложна физика към университета "Джон Хопкинс" в Лорел, Мериленд, установиха, че метеоритите, които се сблъскват с Луната, вливат в тънката лунна атмосфера краткотрайна водна пара. Предстои да бъде направен анализ на данните, за които се предполага, че могат да помогнат на учените в добиването на потенциалния ресурс за поддържане на дългосрочни операции на Луната.

Проучването е базирано на данните на космически апарат, който обикаля спътника на Земята. Чрез него НАСА събира подробна информация за структурата и състава на лунната атмосфера. Установено е, че водата се освобождава от повърхността по време на метеоритен дъжд. Когато остатъците от комети се сблъскат в Луната и създадат ударна вълна в почвата, водата започва да се изпарява. Водните молекули от своя страна навлизат в лунна атмосфера.

За да се случи всичко това обаче, ударът трябва да е достатъчно силен и да направи дупка с дълбочина поне 8 см. Тъй като лунната повърхност представлява пухкав слой прах, дори един малък метеорит може да проникне достатъчно дълбоко, за да освободи водна пара. С всяко въздействие малката ударна вълна излъчва и изхвърля вода. Две трети от тази пара излиза в космоса, но около една трета се връща на повърхността на Луната.

Концентрацията на вода обаче е много ниска. Според учените от НАСА повърхността на Луната е по-суха от най-сухата земна почва. Трябва да се обработи повече от един тон от горния слой на спътника, за да събере близо половин литър вода.


Дневник