Руският президент контролира лично богатство в рамките на 100-160 млрд. долара, което прави Владимир Путин най-богатият човек в света. Това са приблизително половината от средствата, които "групата на Путин" е изнесла от Русия в офшорни сметки, прикрити под 20-30 слоя различни компании с анонимни бенефициенти и собственици и влагат парите предимно в имоти в страните, които иначе Кремъл обявява за основни врагове и съперници на Русия.

Това твърди в новата си книга икономистът и дългогодишен изследовател на СССР и Русия Андерс Аслунд. "Руският кланов капитализъм" на сътрудника на Атлантическия съвет във Вашингтон е на издателството на Университета в Йейл.

Разговорът с него в Радио "Свобода" е в седмицата, когато лондонският "Сънди таймс" включи трима руснаци в края на Топ 10 на най-богатите жители на Великобритания : Алишер Усманов ($14.72 млрд.), Роман Абрамович ($14.58 млрд.) и Михаил Фридман ($14.17 млрд).

Путин е не само в съвсем друга категория от тях, но и е толкова трудно да бъде оценено реалните средства, че дори големите западни банки са започнали да инвестират в разкриването на тази тайна, защото расте рискът от загуби заради това, че не познават клиентите си, описва Аслунд.

Той нарича икономическата система на Путинова Русия "автократична клептокрация" и смята, че рязкото забогатаване на президента и обкръжението му започва след 2004 г. и превземането от държавата на петролната корпорация ЮКОС на Владимир Ходорковски. Путин изгражда толкова солидна система за контрол и разпределяне доходите на държавни компании чрез свои хора, че опитът на Дмитрий Медведев от 2012 г. да промени нещо, докато бе президент, веднага е пресечен и той да реши да се върне на поста.

Четири "кита" крепят всичко това. Първият са другарите му от КГБ в Ленинград, превзели службите за сигурност, държавния апарат и съдебната система. Вторият са държавните предприятия, оглавени от лоялни лично на Путин хора. Третият са старите приятели на президента от Санкт Петербург, станали бизнесмени благодарение ограбването на държавни активи. Четвъртата опора са офшорните зони предимно в САЩ и Великобритания, където сравнително лесно се укриват руски пари.

Аслунд, който 4 години бе съветник на правителството на премиера Егор Гайдар, смята, че с идването си на власт през 2000 г. Путин просто е жънал 10 години ползите от реформите в предходното десетилетие и поскъпналия петрол. Ако в първото десетилетие на ХХ век президентът бе провел реформи, руската икономика можеше бързо да се възстанови след кризата от 2008 г., а той всъщност продължи да събира рента, а изнесените предимно зад граница около 800 милиарда долара непродуктивно се държат в сметки или имоти, което означава, че те почти не се използват. Затова днес икономическият ръст е 1% от БВП, а не 7%, както беше в началото на века, казва авторът.

След като консолидира политическата власт до 2004 г., Путин изгради изключително ефективна - за него и приятелите му - корупционна схема и има опит как се прави това на местно ниво от началото на 90-те години в Санкт Петербург, смята Аслунд. Той цитира шведския и финландския генерални консули в града, които забелязали, че в кметството Путин се е занимавал с организирана престъпност, но не с дребни подкупи, а фокусиран върху едри проекти като два хотела, телевизионна компания, имотни сделки и вероятно търговия с петрол. Понеже не взимал редовно подкупи като останалите, си мислели, че не е корумпиран. Всъщност, подставени или подчинени му лица са вършели тази работа за него, казва американецът в разговора.

С книгата си искам да помогна на хората да разберат, че Путин на всяка цена ще се бори за макроикономическа стабилност, защото загубата ѝ е много опасна за управляващие. Но и докато той е на власт икономиката почти непрекъснато ще е в състояние на стагнация или минимален ръст от 1% годишно и всяка година ще бъдат изнасяни в чужбина 30-40 млрд. долара. Обемът на напускащите капитали не намалява и вероятно половината от споменатите средства принадлежат на групата на Путин, в която Аслунд поставя братята Ротенберг, Ковалчук, Тимченко и Шамалов.

Що се отнася до използването на думата "аристокрация", Аслунд обяснява, че сега е станало особено видимо, че хората около президента затвърждават позициите си и с право за онаследяването им. Видимо е, че синовете им получават високи постове, обикновено като вицепрезиденти на големи държавни банки и други държавни компании.

Дневник