Правят ли посредствените и слабите предавания по телевизията хората по-глупави? Склонни ли са глупавите хора да гласуват за популистки партии? Може ли тези ефекти да продължават с години?

Подробно научно изследване за ефекта от т.нар. телевизионен боклук, публикувано в авторитетния журнал American Economic Review, отговаря с "да", "да" и "да" на всички тези въпроси.

Проучването разглежда как възходът на известната с акцента си върху развлекателни предавания медийна империя на Силвио Берлускони е повлиял на когнитивните способности, а след това - и на политическите решения на италианците.

Методологията на тримата учени Рубен Дуранте, Паоло Пиноти и Андреа Тезей е достатъчно сложна, за да бъдат приети сериозно изводите им, отбелязва електронното издание "Атлантик".

Те обръщат внимание на това, че досега анализи за връзката между партийните предпочитания на избирателите и каква телевизия гледат, са били фокусирани върху съдържанието на новинарските емисии и публицистичните предавания. Но това е само малка част от ефирното време, а въздействието на качеството на излъчваните сериали, развлекателни програми и реклами е проучвано само по повод неполитическо поведение от типа на потребителски избори, отношение към ролята на двата пола и др.

Трети вид проучвания засягат слаби резултати и познавателни умения на деца, прекарващи твърде много време пред "евтини" развлекателни програми, но не отиват дотам да проследят за кого започват да гласуват те, когато пораснат и получат избирателни права.

От телевизия до телевизия

До 1976 г. в Италия няма частни телевизионни канали и националните телевизионни канали в Италия са били управлявани от държавната RAI. Те са били излъчвани около 10 часа дневно, две трети от съдържанието им са били сериозни новини или образователни предавания. Дори рекламите са били обект на строга регулация - забранено е било, например, храна за домашни любимци да се рекламира с трогателни изображения на котки и кучета.

Частните телевизии могат да работят само на местно ниво, но в началото на осемдесетте години обаче Силвио Берлускони започва да изкупува регионални телевизии. Макар с локални лицензи, те започват да излъчват една и съща програма и така се ражда първата частна телевизионна мрежа в страната - "Медиасет". Сериозните или образователни предавания в нейния ефир са били по-малко от 10%, новинарските емисии се появят едва през 1991 г. Едно от най-печално известните предавания е била игра, в която манекенка съблича дреха при всеки успешен ход на играча срещу нея. Той побеждава, когато я остави почти изцяло гола.

Авторите на изследването изтъкват, че всичко това се случва десетина години преди Берлускони да реши да влезе в политиката и обхватът на "Медиасет" едва ли е изграждан, за да обслужва политическите му амбиции.

През 1985 г. мрежата му има 1710 предавателя, обхващати около 50% от населението със сигнал с високо качество и 16 часа програми (с 5-6 повече от тези на държавните телевизии). Две години по-късно предавателите са вече 3800 и покриват 87% от италинаците. В края на 1990 г. "Медиасет" обхваща 98% и на практика разполага с националното покритие на държавната корпорация RAI.

В периода 1983-1987 г. времето на телевизиите на Берлускони е запълнено с развлечения (63%) и филми (27%). В същото време RAI отделят 34% на новини и 22% на образователни програми. Иначе казано, "Медиасет" предлага 10 часа забавления и 4 часа кино (всъщност се въртят едни и същи филми и сериали по няколко пъти) срещу, съответно, 3.5 и 1.5 часа от този вид програми на държавните канали.

Последиците


Постепенното въвеждане на каналите на Берлускони в различните региони на Италия дава възможност да бъде проучен ефекта им върху избирателите при продължително въздействие на програмите. Учените са открили, че хората в регионите, където каналите на "Медиасет" са били достъпни от 1985г., са били по-склонни да гласуват за партията на Берлускони. "Форца Италия" дебютира на политическата сцена през 1994 г.


По това време традизионните партии са в тежка криза и медийният магнат влиза с най-общи обещания, позволяващи му да прави политически съюзи с когото му е изгодно. Лозунгите му за грабващи като слогани на реклами и лесно се започнят от обикновени хора. Той използва простичък език, нападата професионалните политици и се представя като човек извън политическия елит, но успял в бизнеса. "Форца Италия" също е с нетипична структура - тя е еднолична партия с минимална териториална структура и малцина редови членове.

Този ефект продължава и през следващите две десетилетия. В регионите, изложени на това телевизионно влияние по-рано, гласовете за Берлускони са повече. За да проверят дали наличието на "Медиасет" е решаващ фактор, учените сравняват съседни селища, някои от които са имали добър телевизионен сигнал, а други - не. Те откриват, че италианците, които имали по-добър достъп, подкрепят популистите в голям процент, отколкото съседите им.

При това ефектът е много устойчив - едни и същи хора от най-продължително "облъчваните" от каналите на Берлускони гласуват за неговата "Форца Италия" до 2008 г. Това са 5 парламентарни избори и обхват от почти 25 години след раждането на "Медиасет" и 15 години от влизането на Берлускони в политиката.

Авторите на проучването смятат още, че по-голямата подкрепа за "Форца Италия" сред възрастните хора може да се припише на това, че по-дълго са били изложени на позитивните за Берлускони предавания по телевизията. Колкото по-рано са започнали да я гледат, толкова по-лесно са били манипулируеми.


Що се отнася до младите, тези от тях, които редовно са гледали каналите на Берлускони, са ги предпочитали заради по-лошите си когнитивни умения. Изследването открива, че италианците, гледали много телевизия преди да навършат 10 години, са се справили по-зле в множество изследвания за грамотност и математически способности.

Затваряне на кръга

Самият Берлускони използва много по-прости техники за комуникация от останалите политици, пише още в изследването - което му осигурява подкрепата на по-малко образованите граждани. Изводът на учените е, че "ранното излагане на развлекателна телевизия е повлияло политическите предпочитания чрез влошаване на когнитивните способности."

Става дума не само за спечелване на хора, които се представят по-слабо на тестове за езикова и математическа грамотност, н осъщо така и демонстрират ниско ниво на гражданска ангажираност, интерес от политиката и участие в сдружения на доброволци. Що се отнася до възрастните фенове на "Медиасет" (над 55 годишни), то те първо са спечелени с развлекателните програми, но когато започват новинарските програми, те безкритично възприемат е пристрастните в полза на Берлускони емисии. Подобен механизъм е наблюдаван при Fox News и близостат им с републиканците и превземането на руската NTV от приближени на Путин, от която започва агитация в негова полза.

В продължение на две десетилетия от това се възползва само Берлускони, докато през 2013 г. на сцената не излиза популисткото Движение "Пет звезди" на комика Бепе Грило. Макар да е ориентирано вляво, а не вдясно като "Лига" на Матео Салвини, и да критикува остро Берлускони, неговите членове са приели същия прост изказ и стил.

Гледащите "Медиасет" от самото начало са далеч по-склонни да възприемат послания като "Политиката е нещо твърде сложно" и "Политиците се интересуват само от гласовете ни". Те също така по-лесно вярват в лозунги от типа на "Имигрантите крадат работни места от местните".

Италианците, гласували за Берлускони през 90-те, се оказват склонни да гласуват за Грило двадесет години по-късно, макар че той няма подкрепата на каналите на "Медиасет". Ето го доказателството, че нискокачествената телевизия може да повлияе на политическия дискурс и да помогне на популистки движения дори десетилетия след създаването си, пише "Атлантик".

"Макар изследването ни да е специфично за италиански казус, анализът ни предлага по-общи наблюдения върху това как културните кодове, популяризирани от развлекателни медии, могат да влияят върху политическите преференции", казва в заключение авторите на статията в American Economic Review.

Дневник