Русенският исторически музей се сдоби с 359 гюлета от турско време. Те са открити при изкопни работи по улица "Мостова" (на мястото на "Топлата вода").

Находките ще бъдат изложени в някоя от експозициите, след реставрация и обработка от специалист. За тях съобщиха граждани, които изпратиха в музея и снимки на предметите, а фирмата - строител е съдействала за съхраняването и пренасянето им в музея.

Гюлетата най-вероятно са били използвани от бастиона Паша, който се е намирал на дунавския бряг, информират музейните работници. Бил е петоъгълен, обширен обърнат към реката полукръг, разположен в началото на стената на североизточното външно укрепление. В този си вид е трябвало да побере четири оръдия. През 70-те години на XIX в. е разширен в западна посока, където са намерени снарядите. Той пази североизточния фланг на крепостта, контролира дунавския воден път и има възможност за обстрел на Гюргево.

Бастионът се локализира от края на ул. "Атанас Узунов" и с разширението си е стигал до "Мостова". Запазени са снимки на батареята тук, направени от кап. Равенски, където се вижда едно от шестте му оръдия – 15 сантиметрово стоманено оръдие "Круп", насочено към Гюргево.

Бреговите батареи в Русе са били въоръжени също и с турски оръдия, тип "еднорог" (по руската военна терминология), както и тип "бомбово оръдие" с голям калибър, които са гладкостволови и стрелят именно с такива като намерените ядра за обстрел. Гюлетата са снаряди за стрелба от гладкостволните оръдия и са използвани за разрушаване на дървените корпуси на кораби, фортове и поразяване на живата сила на противника.

Бастионът "Паша" е едно от трите места, от които през юни 1877 г. турската артилерия обстрелва отсрещния румънски град Гюргево. Заради нанесените щети румънското външно министерство изисква разрушаването на турските крепости на десния бряг на Дунава. Според решенията на Берлинския конгрес крепостната стена на Русе е разрушена, а е запазена само крепостната порта Кюнт капу.

Дневник