Идейният проект на община Велики Преслав за реставрация на Златната църква и още 7 обекта в Старата столица бе отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ и от членовете на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/ към Министерството на културата /МК/

С това становище на този етап се стопира намерението на общината да кандидатства за евросредства по ОП „Региони в растеж“ в частта за „Развитие на културните атракции“. Именно с пари от тази програма в Преслав се надяваха да продължат реставрацията на втората българска столица.

„Идеята ни е да довършим изграждането на Дворцовия комплекс, като реставрираме обектите в южната му част, включително Златната църква. За нея имаме предписание от преди пет години от Министерството на културата, в които се посочва, че бетонът от колоните на Златната църква трябва да се премахне и да се възстановят пластиките. През годините по нея са се упражнявали много хора и резултатът е трагичен. Затова включихме и този обект в това задание. Лошото е, че членовете на Съвета не бяха запознати в дълбочина с разработката. По-задълбочен проучвателен и проектантски труд, който представихме на заседанието, не е правен и все още не разбирам защо бе отхвърлен“, каза за ШУМ.БГ главният архитект на община Велики Преслав Гергана Цонкова.

Освен Златната църква в проекта на общината за реставрация са включени още Верижна сграда Баня при Архиепископията, Сграда с пещи, Административна сграда /Сграда с печати/, Южен площад с фиалата, Южна порта с кръгла кула, войнишки и търговски помещения, Дворцова /Резидентна/ сграда. За всеки един от обектите са заложени различни дейности - реставрация, консервация и или изграждане на обектите във височина и широчина. В проекта е предвидено и социализиране на средата в Стария град, поставяне на осветление, въвеждане на нови технологии, които да покажат в реални измерения Стария Преслав.

„Проблемите в старините са натрупани с години и са много сложни и не е нормално да се решават еднократно в работна фаза. За това бе изготвена идейна разработка, в която да се представят част от начините за реставрация. Тази разработка бе представена на експертите, за да се съгласува и ако има забележки и препоръки, то те да се заложат в следващата фаза -  проект за същинска реставрация. Това е необходимо, защото Общината иска да кандидатства по европрограма за Развитие на културните атракции. В първия програмен период ние разработихме и реализирахме такъв проект в северната част на Двореца  - „Векът на цар Симеон оживява“, допълни арх. Цонкова.

Акцент на заседанието на СЕСОНКЦ бе поставен обаче само върху Златната църква. Дейностите заложени в проекта за нейното възстановяване представи арх. Юлия Железова от "Фрибул" ООД, дружеството, спечелило процедурата за изготвяне на проекта.

В него е заложено да се премахне бетона от колоните на църквата. Освен това, върху църквата трябва да се изгради покритие, докато в нея се работи. След това се предлага да се изгради затворено пространство, където да се експонират находките.

От Института за паметници на културата бе посочено, че те са съгласни бетонът, излят през 1981 г. върху колоните на Златната цъква, да се премахне. В становището на НИНКН се изказват опасения от предложените варианти за реставрация на Златната църква. Според тях е неприемливо например защитната сграда, която е предложена да се изгради около църквата да е от стъкло, защото в проекта не е упоменато точно от какво стъкло. Освен това според експертите в проекта липсва конкретика и периодизация, хронология на археологическите проучвания, както и на намесите по обектите през годините. От НИНКН поискаха по-широк кръг от експерти, всички засегнати страни, да разгледат предложените дейности по реставрация и консервация и да се постигне консенсус за това как да се реставрират обектите.

От НИНКН и СЕСОНКЦ предложиха още да е сформира комисия за разглеждане на граници и режими за НИАР „Велики Преслав“, както и да се изработи План за управление и опазване на археологически резерват. 

„Това, което ни вмениха, а именно общината да изготви План за управление и опазване на резервата е немислимо. Това е огромен труд, който ще отнеме години, а е и необходимо да се изготви актуален кадастър. Това е територия на държавата и е необходимо тя да поеме такъв ангажимент или поне да финансира такава дейност. Всичко това изключително ни забавя и увеличава възможността Златната църква да се разруши. За разлика от първия програмен период сега кандидатстването за евросредства изисква повече време, а след като ни забавят така може и да не хванем сроковете“, коментира арх. Цонкова.

Та допълни, че очаква писменото становище на НИНКН и СЕСОНКЦ, за да предприемат действия и да ускорят процесите. „Едно от следващите ни възможни действия е отново да представим проекта пред членовете на СЕСОНКЦ като отразим някои от забележките, които са по отношение на проекта, а не тези, които са пожелателни“, заяви още арх. Цонкова. 

ШУМ.БГ