76-ият международен кинофестивал във Венеция, който се открива тази вечер, ще приюти голям брой световноизвестни актриси и актьори. Дефилирането на знаменитости по "червения килим" не е необичаен ритуал за най-стария филмов фестивал в света, но тази година блясъкът, който се очертава, е наистина впечатляващ.

Как са се получили правилните пропорции между известност и талант във филмите от официалния конкурс (21 на брой) - отговорът на този въпрос би могъл да даде най-вече Алберто Барбера, дългогодишният директор на фестивала и негов главен селекционер.

Още на самия старт публиката ще бъде изненадана с интригуващ културен микс, състоящ се от френските диви Катрин Деньов и Жулиет Бинош и японския режисьор Хирокадзу Корееда. В "Истината", най-новия филм на носителя на "Златна палма" за "Джебчии" (2018), елегантните дами се превъплъщават в майка и дъщеря, принудени да се замерват с горчиви и нелицеприятни истини. Към престижното дуо е добавен и талантливият американец Итън Хоук. Филмът е сниман изцяло в Париж, като работата по него е започнала веднага след спечелването на "палмата".

След като преди три месеца успешно се разходи по Кроазет, при това заедно с Куентин Тарантино, чаровният Брад Пит се готви да завладее и Венеция, този път в компанията на Томи Лий Джоунс, Рут Нега, Лив Тайлър и Доналд Съдърланд. Оригиналната смесица между американски, етиопски, ирландски и канадски корени е забъркана от Джеймс Грей, чийто филм Ad Astra отдавна се лансира като мистериозен научнофантастичен епос. В него Пит е превърнат в симпатичен астронавт, който, търсейки изгубения си баща из космическия безкрай, постепенно осъзнава, че оцеляването на човешкия род е застрашено.

Пенелопе Круз, Едгар Рамирес и Гаел Гарсия Бернал ще говорят на испански език, само че във филм на французина Оливие Асаяс. Wasp Network се появява непосредствено след успеха на миналогодишния "Двоен живот" (също с Жулиет Бинош), но се връща към деветдесетте години на миналия век, за да разкаже истинската история на кубински шпиони, инфилтрирани във Флорида, където са били разкрити и хвърлени в затвор.
Скарлет Йохансон и Адам Драйвър ще се появят във Венеция заради Marriage Story, най-новия филм на американеца Ноа Баумбах, в който актрисата Никол и театралният режисьор Чарли не могат да намерят точен отговор на въпроса защо бракът им се разпада толкова бързо.

Гаел Гарсия Бернал ще бъде във Венеция и заради любопитното си участие във филма "Ема" на култовия чилийски режисьор Пабло Лараин. Талантливият създател на нашумелия хит от 2016 "Неруда" (пак с Бернал) този път се занимава с последиците от едно несполучливо осиновяване, което въпреки добрите намерения на семейната двойка довежда до нейното не особено симпатично разпадане.

Хоакин Финикс и Робърт де Ниро са между престижните избраници на Тод Филипс, създателя на дългоочаквания психологически трилър "Жокера", вдъхновен от комиксите на американската компания "Ди Си Комикс". Филмът е очакван най-вече от онази публика, която си пада по типични холивудски приказки (в случая доста мрачна), в които високите бюджети налагат версии за винаги непобедими супергерои.

Заради Стивън Содърбърг и неговия The Laundromat Венеция ще посрещне също и Мерил Стрийп, Гари Олдман, Антонио Бандерас и Джефри Райт. Продуциран от самия Содърбърг и разпространяван от "Нетфликс", филмът се занимава с разнищването на сензационни подробности от т.нар. афера "Документите от Панама", в която група разследващи журналисти разкриха финансовите машинации на редица влиятелни политически и икономически субекти. След участието си във Венеция Содърбърг, който често е доказвал, че няма нищо против социално значимите сюжети, най-вероятно ще се цели в "Оскарите", като засега не е ясно как точно ще заобиколи изискваното от Академията разпространение в киносалони. А с прилаганата стрийминг политиката на "Нетфликс" точно такова разпространение няма как да се случи.

Жан Дюжарден и Луи Гарел са топ звездите на "Аз обвинявам" на Роман Полански. Без съмнение това е филмът от официалния конкурс, който тази година се очаква с най-голям интерес. Първо, заради гледната точка на режисьора, целяща повдигането на темата за антисемитизма чрез възстановяването на моменти от трагично прочулия се в края на XIX век наказателен процес "Делото Драйфус." Второ, заради фигурата на самия Полански, признат за виновен по обвинения за незаконни сексуални контакти с непълнолетна в САЩ. В същото време в Европа Полански, който има френски паспорт, е считан за един от най-големите живи режисьори на световното кино. Атакуван заради решението си да включи в конкурса филм на "изнасилвач" (по терминологията на движението #Me too), Барбера се почувства задължен публично да защити Полански. От своя страна и Дюжарден, и Гарел не спират да сипят суперлативи за "изключителните художествени качества" на "Аз обвинявам", заявявайки, че тъкмо този е най-добрият филм на режисьора след всепризнатия му шедьовър "Пианистът" (2002).

Барбера бе също така атакуван и заради продължаващото игнориране от негова страна на т.нар. "Харта 5050XX2020", приета и подписана от най-големите международни кинофестивали в света. Според Барбера, независимо от добрите намерения на документа, на практика равнопоставеността на половете "няма как да се спазва".

Тази година в официалния конкурс има само два филма на жени режисьорки (срещу четири на фестивала в Кан). Първият е на Хайфа ал Мансур от Саудитска Арабия и се нарича "Отличният кандидат". В него се разказва за смелостта на млада лекарка да се кандидатира на местните избори в страната си и така да си спечели тежки обиди и мъжко презрение. Интересното в случая е, че този филм е първото произведение, финансирано от новоучредения държавен фонд за подпомагане на киноизкуството в богатото арабско кралство.

Вторият "женски филм" идва от Австралия, нарича се Babyteeth и е дебют в игралното кино на актрисата Шанън Мърфи. Тя пък е насочила вниманието си към духовните и физическите деформации на едно седемгодишно момиче в семейство, в което бащата е наивен и заблуден, а майката – скептична и прозорлива.

Италия се представя с "Мартин Еден" на Пиетро Марчело, "Мафията не е като едно време" на Франко Мареско и "Майорът от Рионе Санита" на Марио Мартоне. Самите заглавия на филмите говорят, че миналото и настоящето на Неапол и Сицилия продължават да дразнят творческото и социално любопитство на италианските кинаджии.

Обобщавайки главните акценти на тазгодишната селекция, неотдавна Алберто Барбера подчерта обстоятелството, че дори и да са направени от мъже, голям брой филми се занимават с незавидното положение на жените в съвременния свят. Вторият акцент на конкурса според него е свързан с неспиращото влечение на творците към миналото. А третият – с "онова, което можем да наречем реалистично кино. "Съвременното кино далеч не се намира в епохата на красивото въображение" - смята Барбера.

Остава да се надяваме, че свежото присъствие на испанеца Педро Алмодовар, който ще получи обещания от Барбера и напълно заслужен почетен "Златен лъв" за цялостно творчество, донякъде ще компенсира очертаващата се суровост на онова кино, което ще предложи венецианската филмова "Мостра" този път. 

Дневник