Да бъде посланик за расово равенство в спорта е вероятно последното нещо, което Алис Дийринг е искала, но 22-годишната плувкиня е приела борбата с проблема за своя мисия.

Тя е единственият тъмнокож състезател в отбора на Великобритания и от малка се е сблъсквала с множество обиди и прояви на расизъм в басейна.

Темата за расовата дискриминация излезе наяве след скандала от футболния мач между националните отбори на България и Англия. Българският тим получи наказание от един мач пред празни трибуни и глоба от 85 хиляди евро, като Дийринг беше сред мнозината, които надигнаха глас срещу проблема.

"Честно казано не мисля, че проявите на расизъм ще спрат някога. Начинът, по който се случва във футбола, е ужасно. То не е гласът на един, а на хиляди", казва Дийринг.

Британката не си прави илюзии, че расизмът в спорта или обществото ще бъде изкоренен скоро.

"Борбата ми е да видя как нещо подобно може да бъде стъпкано. Аз съм идеалист, но в същото време и имам реалистичен поглед. Проблемът е толкова голям, че има нужда от промяна и не мисля, че някой знае откъде да се започне, камо ли самите спортисти", казва Дийринг.

22-годишната плувкиня не иска да бъде приемана за жертва. Вместо това желанието на британката е да повиши осведомеността по въпроса.

"От собствения си опит знам, че хората не обичат да говорят за това, дори аз също не обичам да говоря, тъй като много често мога да бъда приета за хленчеща или търсеща внимание", казва Дийринг.

Тя допълва: "Усещам, че вече съм достигнала епохата, когато съм достатъчно зряла, за да знам, че има последици от това, което казвам. Хората може да не го харесват, но аз съм готова да се сблъскам с тези последици, защото това е нещо голямо и искам да помогна, доколкото мога. Трябва да използвам гласа си".

Паралелно с мисията си Дийринг е отправила поглед към олимпийските игри в Токио догодина. Тя се надява в бъдеще да вижда повече тъмнокожи плувци.

Дневник