Физическите носители на информацията изискват грижи, голямо количество енергия и постоянно охлаждане на центровете, съхраняващи данни от облаците. Хард дисковете на персоналните компютри пък трябва да се заменят на определени интервали. "Майкрософт" е намерила възможно бъдеще решение на тези проблеми, което може да се обобщи с една дума - стъкло.

Новият проект на компанията - "Проджект Силика" - разработван от изследователската ларобатория на компанията в Кеймбридж в партньорство със Саутхемптънския университет, изследва възможностите записването на данни върху стъкло да удължат живота им със стотици или хиляди години. Стъклото не се разпада, а топлината, наводненията или слънчевите изригвания не могат да повредят данните.

Според изследователя от "Майкрософт рисърч Кеймбридж" Ант Роустрън, цитиран от "Файненшъл таймс", по време на започналия преди три години проект "заключихме, че сме направили всичко възможно със сегашните (сървърни) стелажи и сегашните устройства за съхраняване".

Този месец "Майкрософт" и "Уорнър брос" показаха възможностите на "Силика", записвайки филма "Супермен" на квадратна стъклена плочка с размери по 7.5 см.


Промяната идва отчасти заради лазери, подобни на използваните в хирургията и достатъчно прецизни за записване на данните (по-могните биха строшили стъклото). При "Силика", проекта на "Майкрософт", също така се използва специална технология са разделяне на данните на десетки слоеве в стъклото с използване на т. нар. "воксели", подобни на триизмерни пиксели.

Все още има бариери пред използването на тази технология в нужния мащаб. Стъклото не може да се използва повторно за разлика от твърдите дискове - на него се записва веднъж. Освен това става бавно - двучасов филм като "Супермен" може да се "качва" на стъклото часове, обяснява Раустрон. "Но преди три години щеше да отнеме месеци или години. Сега го разбираме, по-лесно е да помислим как да го забързаме."

Висока е и цената на лазерите, с които се извършва записът, а и стъклото остава по-чупливо.

Според изследователи от Сатхемптън обаче парче стъкло с размера на DVD би могла да съхранява 360 терабайта информация. Освен това унищожаването на данните би било трудно, защото би изисквало стъклото да бъде разбито на прах или стопено при температура 1400 градуса по Целзий.

Дневник