Електронните устройства са част от живота ни, но е важно на каква възраст започваме да ги използваме. В детската градина това е нездравословно, разболява децата. Тогава тяхната задача е да схванат истинския свят и това е от първостепенна важност. Ако децата се интересуват от света, те не изпитват нужда от тези устройства, те правят други неща.

Това казва в интервю за "Дневник" Кристоф Йохансен, изпълнителен директор на IAO - международната асоциация за валдорфска педагогика за Централна и Източна Европа. Валдорфски учител е в Германия с дългогодишна практика и е ментор на валдорфското училище "Проф. Николай Райнов" в София.

Кои са предимствата на валдорфската педагогика?

- Децата имат нужда от нещо повече от чисто интелектуално образование. Те трябва да изучат всяко умение, което носят в тялото си – трябва да изучат и главата, и ръката, и сърцето си. При нас, разбира се, също има сериозно интелектуално образование, но от другата страна стои и сериозната ни артистична работа. Чрез нея образоваме волята на децата. В изкуството трябва да упорстваш и да опитваш отново и отново, докато постигнеш успех. Когато рисуваш картина, трябва да се упражняваш, за да я направиш по-добра. Когато изучаваш музикално произведение, трябва да го повтаряш отново и отново. Във валдорфските училища изкуството е пътят към усилената работа, стремежът към усъвършенстване, тестването на собствените ни граници.

А от това имаме нужда и за интелектуалната си работа. Дори за да научиш чужд език, пак трябва да повтаряш. При нас има силен акцент върху творческата работа – това е усилен труд, на който ние много държим да възпитаме децата, защото ако човек е свикнал да полага усилие в творческата си работа, ще може да използва тези умения и в останалите аспекти от живота си.

В момента в света съществуват над 1100 валдорфски училища. Как поддържате ценностите и философията на валдорфската педагогика във всяко едно?

- Заложеното във валдорфската педагогика от Рудолф Щайнер преди сто години е много близо до ума – то е логично, базирано на физическото, психическото и емоционалното развитие на детето. Моделът на валдорфските училища е да развиват детето комплексно – еднакво важни са и математиката, и езиците, и общообразователните предмети, но и спортът, изкуството и народните танци, които в българското валдорфско училище са част от задължителната програма, а не избирателен предмет.

Навсякъде се учи на "епохи" – всекидневни двучасови занимания по конкретен предмет в продължение на 3 до 4 седмици, навсякъде децата свирят на флейта, за да развиват дробовете си и да се спомогне оросяването на мозъка им сутрин рано, навсякъде има акцент върху движението, заниманията на открито, съвместните проекти, безвъзмездно и много активно участие на родителите. Това са основни общи характеристики на всички валдорфски училища. Но като цяло валдорфската педагогика е адаптивна и целта ѝ е да смислена при съответната културна, социална и, ако щете, географска биография на страната.

Живеем във време на съревнование, а валдорфската педагогика отрича този тип подход към децата. Какво бихте казали на съвременните амбициозни родители?

- Родителите трябва да се научат да отстъпят крачка назад. Защото ако приемем, че детето е отделна личност, значи то само ще намери мястото си в живота и това не е мястото на майка му или на баща му, нито на учителите му. И то ще го направи – рано или късно животът винаги те води точно дотам, където е трябвало да стигнеш. Детето трябва да има възможност да размести въздуха с мечтите си и после да ги сграбчи и овладее.

Една от особените черти на валдорфските ученици е, че усвояват повече от една професия. Понякога две или дори три – и след това си избират с какво искат да се занимават. Имат толкова голям интерес към света, толкова са любопитни, че не им стига да се задълбочат само в едно нещо.

Особеното обаче е, че във валдорфските училища учениците имат достъп до музикални инструменти, до изкуство, до истински машини, до различни професии. Начинът, по който е структурирана педагогиката, позволява истинско задълбочаване в предметите и детето може сравнително рано да разбере какви са влеченията му. И ние приемаме всичко това съвсем сериозно. В моето училище имаме музикални инструменти на стойност половин милион евро, не са пластмасови инструменти.

Айнщайн е казал: "Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки". Валдорската педагогика е обоснована на разказването на приказки. Разкажете повече за този подход.

- Разказваме приказки само на децата в детската градина и първи клас. По-нататък говорим за други неща: басни във втори клас, Стария завет - в трети, митология и фолклор - в четвърти и т.н. Разказването на приказки и на истории е упражнение за запаметяване на историята, защото на следващия ден децата трябва да я преразкажат. По този начин те се учат да запомнят неща, факти и нюанси. Най-късно в пети клас децата трябва да започнат да представят собствени проекти в словесна форма, да описват на "висок" език.

Съгласен съм с Анщайн, родителите трябва да разказват или четат на децата си истории всеки ден. Но това трябва да не са фантастични, фантасмагорични истории. Колкото и да са популярни, те са за възрастни. На мен те може да ми харесат или да не ми харесат, но детето не разбира, че това не е реалният свят. Всичко, което децата учат, трябва да е свързано с реалния свят, за да го разберат.

Валдорфските училища поощряват децата да играят много сред природата и да използват естествени материали. Въпреки че възпитаваме новото дигитално поколение, в Силициевата долина има бум на Валдорфски училища. Как си обяснявате това?

- Въпросът с технологиите е далеч по-прост, отколкото се говори. Най-големият човешки орган е кожата. Децата учат чрез кожата си. Ако винаги докосват един и същ материал, да речем пластмаса, тя винаги е гладка и студена. Те не научават нищо за себе си от това съприкосновение. Но ако непрекъснато работят с различни материали – различни видове дърво, кожа и камък, с метал, вода, лед – ако ги докосват с ръка, с крак, те научават собствените си граници.

Във валдорфските училища разбираме, че електронните устройства са част от живота ни, но е важно на каква възраст започваме да ги използваме. В детската градина това е нездравословно, разболява децата. Тогава тяхната задача е да схванат истинския свят и това е от първостепенна важност. Ако децата се интересуват от света, те не изпитват нужда от тези устройства, те правят други неща.

В моя клас почти сто процента от децата свирят на инструмент и имат задълбочен интерес да го усвоят. Същото е и със спорта и езиците – интересува ги работата, а не машината. В Германия децата също знаят как да използват тези устройства, но да свирят на инструмент, да станат добри на футбол или да разберат как функционира дадена машина за тях е толкова по-интересно, че устройствата далеч не са приоритет, както в други части на света. За тях е интересно да общуват със съучениците си, с други деца и младежи по истински начин, а не посредством машина.

Ние, родителите, трябва да обръщаме много повече внимание на децата си. Образованието е усилен труд и за родителите. Как децата се държат в света, е задача на родителите. От съвсем ранна възраст децата трябва да имат отговорности, които да изпълняват всеки ден. Във формирането на света на детето най-трудното е да правиш една и съща задача всеки ден. Да подготвиш храната, да сложиш масата – рутината. Ние трябва да следваме такава рутина всеки ден в училище, но и вкъщи. Мога съвсем ясно да видя, че повечето деца не се учат на това вкъщи и после се учудваме защо не искат да изпълнят дадена задача в час. Вие, родителите, носите отговорност децата ви да са работливи, последователни, организирани.

Дневник