Либерото на националния отбор по волейбол Теодор Салпаров обяви с емоционално обръщение, че е изиграл последния си мач за България. Опитният състезател съжали, че няма да може да играе за трети път на олимпийски игри.
Салпаров каза след европейското, че спира с националния отбор, но размисли заради олимпийската квалификация. В нея българският отбор игра много силно, като стигна полуфиналите, но там загуби от Германия.
"Не ми е лесно да опиша всички години и емоции, които са събрани в душата ми, и да ви ги предам в няколко изречения, но ще опитам", започва Салпаров обръщението си във фейсбук.
"Влязох в отбора, когато бях едва на 17! Сега съм на 37! По-голямата част от живота ми до момента е преминала там! С момчетата често сме прекарвали повече време заедно, отколкото с близките си! Докато играем за флага през тези години, ние израствахме, родиха се децата ни, едни идваха - други си отиваха, но едно не се промени - желанието ни да прославяме България с успехи", казва либерото.
Салпаров спечели бронзови медали от световното през 2006 г., от Евроволей 2009, от Световната купа през 2007 г. и има четвърто място от олимпийските игри в Лондон 2012.
"В Лондон не ни достигна малко, за да се качим на почетната стълбичка! Но ние отдавна сме качени на по-важната почетна стълбичка! Тази на нашите фенове и българите, които винаги са ни подкрепяли по трибуните и пред екраните! Тя, разбира се, е по-важна от всеки медал и отличие, защото любовта на хората не се подарява, тя се заслужава! Благодаря ви, българи, за цялата любов, с която сте засипвали мен и момчетата по време на нашите големи и малки победи, но и по време на нашите големи и малки загуби също така! Простете ни, че не успяхме да се класираме за тази олимпиада", продължава той.
Салпаров посочва, че за него би било красиво да завърши кариерата си в националния отбор с трето участие на олимпийски игри.
"Животът продължава! И така, днес - след толкова години на труд, преодоляване, пет тежки операции на краката, след толкова емоции, радости и сълзи, аз - Теодор Салпаров, казвам довиждане на фланелката си в националния отбор и отстъпвам място на по-младите! Моля се поколенията, които идват след нас, да ни донесат още много поводи за гордост! Момчета, обичам ви! България, за мен беше чест! Искрено ваш, №13."
Дневник
Коментари
Добави коментар