Православната църква почита днес паметта на свети Атанасий Велики - един от най-видните богослови и радетели за чистотата на християнската вяра.

Роден през 295 г., на 23-годишна възраст Атанасий е ръкоположен за дякон. Пет години по-късно придобива епископски сан. Като архиепископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу бързо набиращата популярност по това време арианска ерес в християнството, която отрича Бог Отец и Иисус Христос да имат една и съща фундаментална природа и разглежда Сина като по-нисше същество от Отеца. Позицията му допринася за обявяването на арианството за ерес на Първия Никейски събор, но му донася множество врагове и на няколко пъти е съден. Прекарва 15 от всичките си 47 години епископско служение в изгнание. Умира на 2 май 373 г.

Празникът е известен като Атанасовден, а имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, те работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка. В ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре, за да не се "надупчват" децата от шарка.

Иди си, зимо, идвай лято!

По традиция от времената, когато Атанасовден се е празнувал по стар стил и е бил в самия край на януари, денят е наричан "сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива.

Дневник

Вярвало се е, че св. Атанас се качва на своя бял кон, облича бяла копринена риза и се провиква от Балкана: "Иди си, зимо, идвай лято!".

    Facebook
    Twitter
    Viber
    Още възможности за споделяне