Молим ви, върнете се!

Това е посланието на гръцкото правителство към талантливите млади хора, напуснали страната по време на финансовата криза, пише "Политико".

За да ги насърчат да се върнат, властите започнаха схема за субсидии, наречена "Rebrain Greece". В рамките на програмата на 500 от най-умните и успешни емигранти се предлага месечна заплата от 3 хил. евро (преди облагане с данъци), ако се върнат в Гърция като част от проекта. Трудовото министерство ще покрие 70% от разходите.

"Това е първото усилие от страна на гръцката държава, която иска да създаде условията за постепенно завръщане", коментира Константинос Аграпидас, високопоставен служител в министерството на труда, който ръководи програмата.

Схемата започна през април миналата година като начин да се спре "изтичането на мозъци" и бе сметната за толкова важна, че дори и смяната на правителството след изборите през юли не доведе до нарушения в нея.

"Докато Гърция излиза от кризата и сега върви по стабилен път на икономическо и социално възстановяване, тя си връща средствата и силата директно да насочи усилията си към създаване на подходяща среда за завръщане на гръцката диаспора, която потърси работа и перспектива за по-добър живот в чужбина по време на кризата", каза министърът на труда Янис Вруцис при представянето на програмата.

Смята се, че около 500 хил. души са се преместили в чужбина по време на финансовата криза, заради която гръцката икономика се сви с една четвърт, а безработицата се изстреля до 28%. Оттогава безработицата намаля, но все още е над двойно по-висока от средната за Европейския съюз и еврозоната.

"Изтичането на мозъци" ускорява най-голямата опасност за гръцката икономика – лошата демография. До 2050 г. се очаква населението на Гърция да намалее с приблизително между 800 хил. и 2.5 милиона души до между 8.3 и 10 милиона, а един на всеки трима гърци ще бъде на възраст над 65 години, показва статистика на научния и политически институт Dianeosis.

Отговорът на правителството беше да предложи финансов бонус от 2 хил. евро за всяко раждане.

Гърция е преживявала масова миграция и преди, включително в десетилетията след Втората световна война, но разликата сега е, че гърците с най-високо ниво на образование и умения са тези, които емигрират.

Според международната организация с нестопанска цел Endeavor "изтичането на мозъци" от Гърция генерира годишно еквивалента на 12.9 милиарда евро брутен вътрешен продукт и 9.1 милиарда евро данъци за страните, в които гърците се преместват, докато самата Гърция е похарчила 8 милиарда евро, за да образова тези хора.

Зина Мария Пентериду, 27-годишен анализатор на географски информационни системи, която е живяла почти четири години в Лондон, била ентусиазирана, когато разбрала за новата програма. Тя казва, че не е искала да напуска Гърция, когато е завършила образованието си, но кризата тогава е била в пика си и родителите ѝ са я убедили да замине за чужбина.

"Наясно съм, че връщането вероятно ще значи по-ниска заплата и стандарти на работа, но все пак бих искала да се върна, ако има добра възможност", отбелязва тя.

Не всички харесват схемата. Според някои тя е несправедлива към тези, които са устояли на изкушението да напуснат и са избрали да останат в Гърция по време на най-тежките години от кризата.

Аграпидас обаче отхвърля подобни критики, като подчертава, че това не е програма за намаляване на безработицата, а цели да се покрие нуждата от експерти, които просто липсват.

Въпреки високото ниво на безработица много фирми в Гърция, особено в технологичния сектор, казват, че трудно намират служители с необходимите умения.

Според доклад на консултантската фирма ICAP корупцията и липсата на меритокрация (системата, при която водещите позиции се заемат от най-талантливите и способните) са основните причини, които карат гърците да търсят по-добър живот в чужбина, следвани от финансовата криза, лошото социално подпомагане и лошите условия за работа.

Дневник