Изложбата в Лувъра през лятото на 2020 г. не е само на български икони, а е свързана с всички прояви на творческа дейност по българските земи в периода XVI – XVIII век, заяви пред „Площад Славейков“ Александър Баралис, експерт в отдела за гръцки, етруски и римски антики в Лувъра. Експозицията все още няма насрочена дата за откриване.

Проф. Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуството към БАН, излезе с остра критика към подготвяната изложба, като заяви, че „третата „българска“ изложба в Лувъра ни представя като европейска Турция“.

Баралис не е куратор на изложбата, но поради близките му връзки с България е поканен да участва в организацията ѝ като консултант. Според него след идването на османците по нашите земи творческата дейност сред българското население не спира, дори се появяват художествени школи като Чипровската. Точно това ще бъде показано в залите на Лувъра. Според г-н Баралис, с подобна чест – три поредни национални изложби в Лувъра – не са удостоявани дори Италия и Гърция. Това е признание за стойностните произведения на бита и изкуството от България.

Информацията за широкия обхват на изложбата беше потвърдена пред „Площад Славейков“ от доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ).

Доц. Попов е един от експертите, които активно участват в подготовката за изложбата. Много от предметите в нея се съхраняват в хранилищата на Археологическия музей. Затова ученият беше категоричен – проф. Емануел Мутафов е представил нещата спекулативно и тенденциозно.

    „Не е участвал в съставянето на изложбата, не съм го виждал там“, заяви доц. Попов.

Директорът на НАИМ разказа, че миналата година е имало разширени срещи с кураторката на изложбата в Лувъра г-жа Шарлот Мори. По време на разговорите в Министерство на културата и при посещението ѝ в Археологическия музей е изяснена концепцията на тази експозиция – ставало е дума за баланс, за синкретизъм, за толерантно и обективно представяне на културните реалии по това време в нашите територии.

Ще има експонати само от България, твърди доц. Попов. Ще бъдат изпратени предмети от хранилищата на етнографските музеи в София, Пловдив, от регионалните музеи на най-големите български градове.

Форматът на изложбата предвижда тя да е „широка като формат извадка“ за съхраненото в българските музеи от онова време. Разбира се, ще има и икони, представени от Криптата, но ще има и ислямско изкуство – по-скоро в утилитарни предмети – надпис от Черната джамия, метални кутии с красива украса. Тези предмети се съхраняват именно в български музеи като пример за битово изкуство по нашите земи през XVI – XVIII век. От фонда на НАИМ на БАН досега са подбрани предмети, сред които престолен кръст от сребро с позлата от началото на XVII в. от района на Чипровци, огърлица от сребро с позлата, емайл и цветни камъни, както и съкровището от Костичовци, открито през 1966 г., което съдържа три невестински венци с шест отделни елемента, три броя наушници, девет гривни – всички изработени от сребро с позлата.

Основната идея на г-жа Мори, която се споделя и от българските експерти, е да се представи в пълнота културното разнообразие по нашите земи, заяви доц. Попов. Търсени са дори варианти да се включат и представителни за други етнически и религиозни групи предмети.

Доц. Попов отново повтори, че изказването на директора на ИИИзк към БАН е спекулативно, тенденциозно и има някаква цел, различна от обявената. Според него дори позоваванията на проф. Мутафов съдържат спекулация, защото Лиляна Станкова, която той цитира като антитеза на концепцията на изложбата, е един от експертите, участващи в нейното организиране.

По информация от Министерство на културата на първата работна среща с куратора Шалот Мори, проведена на 15 юли 2019 г. в София, са присъствали специалисти от Лувъра, служители от дирекция ,,КНМИИ“ и представители на Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН, Националната галерия, Националния църковен историко-археологически музей, Националната библиотека ,,Св. Св. Кирил и Методий“ и Националната художествена академия.

"Площад Славейков"

Клуб Z