Темата за коронавируса залива всичко и няма как децата да не започнат да задават въпроси. Няма нужда да са чували нещо от новините - драстичните мерки, наложени от властите, разбиват всекидневния ритъм на семействата и родителите и това е достатъчен повод малчуганите да питат какво става.

След разговори с педиатри, психолози, специалисти по детски инфекциозни заболявания и експерти по сигурност "Ню Йорк таймс" предлага следните съвети:

- започнете с въпросите какво всъщност са чули децата ви. Ако знаят само, че по света умират хора от коронавируса и Смъртта иде с косата си да ни посече, разговорът е съвършено различен от този, в който информацията е, че заболяването много прилича на грип

- ако детето е под 6 години и нищо не е чувало, по-добре не го стресирайте

- преди да разговаряте, уверете се, че самите вие не сте прекалено разтревожени или в паника по темата. Собственото ви напрежение може да създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Поговорете с приятел, партньор или психолог, за да не създавате впечатление у детето, че светът е ужасно място - все пак искате те да са любопитни и заинтригувани

- детето може да е уплашено само защото някой съученик му е казал, че може да умре - не го омаловажавайте, това е съвсем реален страх. Ако му кажете "Няма страшно, всичко ще е окей", ефектът ще е минимален - изслушайте го, кажете му нещо като "О, това звучи доста плашещо, виждам го и изписано на лицето ти" и разкажете лична история от своето детство как сте се страхували. Не настоявайте непрекъснато да се говори по темата - оставете детето да се успокои, можете да поговорите вечерта отново

- съобразете се с възрастта и познанията на детето. Може да му кажете "Има различни вируси, както когато те боли коремът или гърлото, коронавирусът е друг тип вирус", но ако е по-напреднало върви и разговор за различието от настинката, за усилията на хората и "лекарите, които са умни хора", да спрат разпространението и да лекуват болните, като може да се завърши с "Ако някога те интересува нещо, питай мен"


- няма начин, когато всички говорят за миене на ръцете по 20 пъти на ден, да не включите и децата - да го правят преди и след хранене, когато ходят до тоалетната, след като са излизали навън, издухали са си носа или са си бъркали в устата. Кажете им и да не пропуснат да ги подсушат след това

- как да запомнят колко дълго трябва да си мият ръцете - лесно е: като изпеят 2 пъти песничката Happy Birthday

- не всички санитарни препарати са подходящи и за малките - обикновено трябва да се изчака тези препарати да изсъхнат, за да избият микробите, докато децата са нетърпеливи и тичат да грабнат играчка или да прегърнат друго дете. Затова обикновеното миене на ръцете със сапун е за предпочитане, но когато е невъзможно, и санитарни препарати са подходящи

- а защо миенето на ръце да не бъде превърнато в игра - от това дори става състезание: побеждава този, който ги търка най-дълго или прави най-хубавата сапунена пяна

- не е лесно дори възрастен да научиш да не си пипа лицето, та камо ли дете, но и за това има съвет: "Помниш ли приятелчето ти, че се разболя миналата седмица? Човешко е да се боледува, но ако си пипаш носа, по пръстите ти полепват сополи, а те разнасят микроби по приятелите ти"


- затварянето на детската градина понякога е разочароващо за децата, но можете да ги успокоите с нещо като "Разни гадни буболечки щъкат насам-натам и ще няма да мърдаме от дома, докато не почистят хубаво детската градина". Представете следващите няколко дни като чудесна възможност да сте си вкъщи, за да се забавлявате, а не да скучаете. Разбира се, това изисква известна подготовка - вървете да купите някакви настолни игри или материали за изрязване, лепене, рисуване...

- под карантина нещата стават по-сложни, защото и за децата тя е много необичаен режим. Препоръката е максимално да се поддържа обичайното всекидневно поведение, без да се забравя, че за малките трябва да се измислят достатъчно физически упражнения и игри, както и да се задържа вниманието им встрани от тревожни мисли - например чрез писане и рисуване в "Дневник, когато бях под карантина";

И да не забравяме - родителите трябва да се наслаждават на предоставената възможност да са по-дълго с децата си и заедно да се забавляват и разговарят, а не да изпадат в нервен срив.

Дневник