В Евангелие от Марк Христос казва "Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата", в отговор на фарисеите, които го обвиняват, че не спазва религиозните заповеди за съботния ден.

Същото бих казал и на днешните свещеници и пастори – човекът е по-важен от църковните традиции.

Ако хората не се събират за един месец в затворените пространства на църковните сгради, това няма да разруши християнството. Напротив, това е време, в което вярващите да се погрижат за възрастните си съседи и роднини, както и да покажат пример за състрадание на всички останали, а не за религиозна арогантност.

Католическите и протестантските църковни водачи разбраха сериозността на проблема и повечето от тях направиха службите си он-лайн в следващите седмици. Това следва да бъде предприето и от Българската православна църква (БПЦ). Тук не става въпрос за страх, а за отговорност пред общността и правото.

Разбирам, че адвокати са съветвали вероизповеданията да не си преустановяват публичните служиби и литургии, защото чл. 57 от Конституцията бил изключвал от обхвата си чл. 37 от същата. Ако това е вярно, препоръчвам на тези адвокати да преосмислят позицията си.

Чл. 37 от Конституцията се отнася специфично за свободата да имаш определена идеология, да мислиш или да вярваш по определен начин. Този член не касае "свободата на събранията", която е уредена в чл. 43 от Конституцията и в други актове. (Виж и чл. 37, ал.2). С две думи, по време на извънредно положение не могат да ви забранят да имате мнение, да вярвате и да мислите, но могат да ви забранят да се събирате на едно място.

Заповедта от 13 март на Министъра на здравеопазването съдържа следното ограничение: "Преустановява се провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА-центрове, фитнес зали и други);"

Тук мероприятията не са изброени изчерпателно, а се посочва "включително", след "всякакъв вид масови мероприятия". Това означава, че ако няма посочени изключения, всички масови събрания на хора са забранени независимо от целта им. Такъв е и общия дух на извънредното положение – няма смисъл да забраняваш всички събрания, ако ще разрешиш някои. Така всички останали мерки се обезсмислят.

Спазването на тези наредби е абсолютно задължително и препоръчването на тяхното неглижиране не е проява на увереност и смелост.

    чл. 355 от Наказателния кодекс - "Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до десет хиляди лева."

    (2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деянието е извършено по време на епидемия, свързана със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до 5 години и глоба от десет до петдесет хиляди лева."

Като вярващ за мен е особено болезнено да виждам празни църкви или служби и литургии, които трябва да бъдат преустановени (или проведени онлайн). Но също съм сигурен, че ние трябва да бъдем пример за всички останали, а не изключение. Католическата църква не провежда своите литургии, сватби, кръщенета и погребения от момента, в който бяха затворени училищата в Италия.

Вярвам ли, че Бог ни пази? Абсолютно. Когато ние свършим 100% от нашите задължения, за които ни е дал разум.

(Дали вирусът e много опасен или малко опасен не е тема на тази статия).

Мнението е на Любомир Авджийски и е публикувано в Клуб Z