Най-ранните древни гробове в София – на почти 8 000 години – откри екип от археолози, ръководен от чл.-кор. Васил Николов, зам.-председател на Българската академия на науките. Находката е в селището Слатина и е част от обреден комплекс.

Намерените гробове са на трима възрастни и едно дете. Единият е двоен и в него най-вероятно е положен мъж, до който има дете на 1 или 2 години. Намерените останки на жена в другия гроб са много странни и досега археолозите не са попадали на подобно полагане в гроб – по корем, разказа за „Площад Славейков“ Николов. В третия гроб има останки на мъж, поставен настрани, чиито крака са били вързани. И при трите погребения ръцете на умрелите не са били скръстени върху тялото, а са лежали свободно до него. Предстои антрополозите от Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН (ИЕМПАМ) да продължат изследванията в лабораторни условия. ДНК анализ може да покаже дали между погребаните е имало родствена връзка.

При спасителните разкопки заради ново строителство археолозите попаднали на голям обреден комплекс. Запазен е дори ровът, който го е обграждал. Покрай него са намерени множество обредни ями. Според чл.-кор Васил Николов, става дума за място, където живите са се срещали с душите на предците си. Намерените два черепа в обредните ями подсказват, че става дума за много сложна обредност. На територията на богинята майка – земеделска земя – това общуване между живите и предците е много характерно, но за пръв път е открито толкова близо до селище.

Откритите гробове са от началото на шестото хилядолетие преди Христа и за обредните ритуали от този период засега се знае много малко. Вероятно е имало и къщи, които за съжаление са разрушени, предполагат археолозите. Сред новите находки има предмети като керамични съдове, тежести за стан, тапа за пещ, оформена като човешки образ, прешлен за вретено и др.

Намерените досега в региона предмети показват, че селището Слатина е било обитавано от земеделци и скотовъдци. Самото селище е съществувало в продължение на 500 години, от края на седмото до средата на шестото хилядолетие преди Христа. То е било едно от най-големите в Европа и е разпределяло културните влияния по основните пътни артерии на Балканите – през Струма, Искърския пролом и по река Нишава. Предполага се, че през неолитното селище в Слатина е била разнесена цивилизацията в Европа, заяви днес на пресконференция чл.-кор. Васил Николов и го определи като културно явление.

Работата в Слатина е в рамките на спасителни археологически разкопки заради ново жилищно строителство.

"Площад Славейков", Клуб Z