Малка, но развиваща се "вдлъбнатина" в магнитното поле на Земята, която може да причини големи проблеми за спътниците и GPS ориентирането, е проследявана от екип учени от НАСА.

Магнитното поле на Земята действа като защитен щит около планетата, отблъсквайки и улавяйки заредените частици, изхвърляни от Слънцето (т.нар. слънчев вятър). Но над Южна Америка и Южния Атлантически океан се намира необичайно слабо "петно" в полето - наречено Южноатлантическа аномалия, или SAA - което позволява на тези частици да достигнат по-близо до повърхността, отколкото е нормално. Излъчването от тези частици в региона може да блокира бордовите компютри на кораби и самолети и да попречи на събирането на данни от спътници, които преминават през него - ключова причина, поради която учените от НАСА искат да проследяват и изучават аномалията.

Южноатлантическата аномалия също представлява интерес за учени, които наблюдават промените в силата на магнитното поле там, за да видят как тези промени влияят на земната атмосфера и какво се случва с магнитните полета на Земята, дълбоко в земното кълбо.

В момента SAA няма видими въздействия върху ежедневния живот на повърхността. Скорошните наблюдения и прогнози обаче показват, че регионът се разширява на запад и продължава да намалява по интензивност. Аномалията също така се разделя - последните данни показват, че долината на аномалията, или регионът с минимална сила на полето, се е разделила на две половини, създавайки допълнителни предизвикателства за сателитите, се казва в изявление на НАСА.

Множество учени от НАСА в геомагнитните, геофизичните и хелиофизични групи наблюдават и моделират SAA, за да могат да прогнозират бъдещи промени, като помагат да се посрещнат бъдещи предизвикателства пред спътниците и хората в Космоса.

Аномалията е известна от десетилетия, но с времето бавно се променя. Тя възниква от две характеристики на ядрото на Земята: наклона на нейната магнитна ос и потока от разтопени метали в нейното външно ядро.


Земята действа приблизително като магнит, със Северен и Южен полюс, които представляват противоположни магнитни полярности, и невидими линии на магнитното поле, обграждащи планетата между тях. Но за разлика от един магнит магнитното поле на сърцевината не е перфектно подравнено през земното кълбо, нито е напълно стабилно. Това е така, защото полето произхожда от външното ядро на Земята - стопено, богато на желязо и с интензивни движения на между 3000 и 5000 км под повърхността. Тези метални потоци действат като масивен генератор, наречен геодинамо, създавайки електрически токове, които произвеждат магнитното поле.


Тъй като движението на ядрото се променя с течение на времето, поради сложните геодинамични условия в ядрото и на границата с твърдата мантия отгоре магнитното поле се променя и в пространството и във времето. Ефектите на тези динамични процеси в ядрото се проявяват навън към магнитното поле, заобикалящо планетата, генерирайки SAA и други особености в близкоземната среда - включително наклона и отклонението на магнитните полюси, които се движат с течение на времето. Тези еволюции на полето, които се случват в подобен времеви мащаб с конвекцията на метали във външното ядро, предоставят на учените нови улики, които да им помогнат да разгадаят динамиката на ядрото, която задвижва геодинамото.

Слънцето постоянно изхвърля заредени частици и огромни облаци от гореща плазма. Когато този слънчев материал удари магнитосферата на Земята - пространството, заето от магнитното поле на Земята - той може да се хване в капан и да се задържи в два пояса във формата на понички около планетата, наречени пояси на Ван Алън. Поясите карат частиците да пътуват по линиите на магнитното поле на Земята, непрекъснато подскачащи напред и назад от полюс до полюс. Най-вътрешният пояс започва на около 600 км от повърхността на Земята, като така задържа радиацията на разстояние от Земята и нейните спътници.

Въпреки това, когато една особено силна буря от частици от Слънцето достигне Земята, поясите на Ван Алън могат да станат силно енергизирани и магнитното поле може да се деформира, което позволява на заредените частици да проникнат в атмосферата.

Но при аномалията в Южния Атлантик полето е вдлъбнато, спускайки защитната бариера над тази част на Земята. Така повече радиация достига до спътниците, прелитащи над този регион, което налага честото им изключване, за да се избегнат потенциални щети над хардуера.

Международната космическа станция (МКС) е един от многото космически кораби, които летят през аномалията, но носят допълнителна защита, за да защитят от радиацията астронавтите, които живеят и работят в орбита. Други космически кораби, които летят през аномалията, изпращат на НАСА ценни наблюдения как се променя тя, като Ionosspheric Connection Explorer (ICON), който агенцията изстреля миналата година отчасти, за да следи слабото място в полето след приключването на мисията Solar, Anomalous, and Magnetospheric Particle Explorer (SAMPEX) през 2012 г. Сред другите промени тези наблюдения показват, че "вдлъбнатината" се движи на запад и се разделя на две.

По-безопасно бъдеще за спътниците

Повече данни за промените в магнитното поле могат да доведат до множество ценни резултати - не само по-добро разбиране на това, което аномалията прави сега, за да се предупредят приближаващите спътници, но и по-нюансирани модели за това, което се случва дълбоко вътре Земята и, разбира се, по-точни прогнози как аномалията ще се промени в бъдещето, казват от НАСА.

"Въпреки че SAA е бавно движеща се, тя преминава през известна промяна в морфологията, така че е важно също така да продължим да я наблюдаваме с нови мисии", казва Тери Сабака, геофизик от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА в Мериленд. "Защото точно това ни помага да правим модели и прогнози."

Екипът използва данни не само от мисии на НАСА, но и от сателити на Европейската космическа агенция и други агенции по целия свят, както и наземни измервания.

Моделите на геодинамото са уникални по своята способност да използват основни принципи на физиката за създаване на прогнози за близкото бъдеще, смята Андрю Тангборн, математик в Планетарната лаборатория по геодинамика в "Годард".

"Това е подобно на това как се изготвят прогнозите за времето, но ние работим с много по-дълги времеви мащаби", каза той. "Това е фундаменталната разлика между това, което правим в "Годард" и повечето други изследователски групи, които моделират промените в магнитното поле на Земята."

Дневник