Стара Загора е с най-мръсния въздух в Европейския съюз. Това сочи доклад на Европейски алианс за обществено здраве (ЕРНА). Алиансът е възложил доклада на консорциум от неправителствени организации с дейност в обществена полза в 10 европейски държави, сред които и България. От българска страна в него участва Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).

Проучването изследва социалните разходи, свързани със замърсяването на въздуха в 432 европейски града в 30 държави (групата ЕС-27 плюс Великобритания, Норвегия и Швейцария). Социалните разходи са тези, които се отнасят до благосъстоянието, и включват както преки разходи за здравеопазване (например за прием в болница), така и косвените въздействия върху здравето (например белодробни заболявания или по-ниска продължителност на живота, дължащи се на замърсяването на въздуха).

Какво показва българската статистика

През 2019 г. в България са починали 108 083 души. Сред тях от новообразувания (злокачествени заболявания) умират 18 298 души, от болести на органите на кръвообращението - 69 632 души; от болести на дихателната система - 4193 души; от болести на храносмилателната система - 4 113 души, а некласифицирани другаде - 3843 души; от външни причини за заболеваемост и смъртност - 2571 души. Във всички заболявания преобладават повече мъже, отколкото жени.

В област Стара Загора най-голямо е замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ), и серен диоксид в общините Стара Загора, Гълъбово и Гурково. Поради тази причина община Стара Загора е на първо място по смъртност в Европа от мръсен въздух - 85% от населението умира от заболявания, причинени от това.

"Видно от доклада и анализите, както и нашите препоръки, които сме дали по-рано, няма съществено изменение. Броят на източниците за изследване на въздуха от 2013 г. е непроменен, както по изпълнението на различни проекти на общинско и национално ниво, които освен че закъсняват и се отлагат във времето, те просто не се изпълняват в предвидените параметри," коментира председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов.

Според него гражданите и пациентите трябва да накарат общинската и държавната администрация да си изпълняват задълженията, тъй като продължава увеличената смъртност на пациентите от 5 вида заболявания от фини прахови частици, особено в условията на COVID-19, което е свързано и с големи социални разходи и обедняване на населението.

За всички 432 града в извадката (с общо население 130 милиона жители) количествено определените социални разходи през 2018 г. са над 166 милиарда евро. В абсолютно изражение Лондон е градът с най-високите социални разходи. През 2018 г. загубата на благосъстояние за неговите 8.8 милиона жители възлиза на 11.38 милиарда евро. София е на 13-о място с 2.57 млрд. евро. През 2018 г. средно всеки жител на европейски град е претърпял загуба на благосъстояние от над 1250 евро годишно поради преки и непреки здравни загуби, свързани с лошо качество на въздуха. Това се равнява на 3.9% от доходите, получени в градовете. В много градове в България, Румъния и Полша социалните разходи, свързани със здравеопазване, са между 8-10% от получените доходи, показва проучването.

Дневник