COVID-19 трудно сам по себе си ще компрометира психичното здраве на човек, социалните условия на пандемията също имат отрицателно въздействие. Икономическите затруднения, медийните информации за COVID, намалените социални контакти и домашното насилие са само някои от факторите, които може да засегнат човек.

Проучванията показват, че психичното здраве се е влошило по време на пандемията. Неотдавнашно проучване, цитирано от "Ройтерс" и The Conversation, което разглежда как са се справили хората в цяла Европа през първата половина на 2020 г., показва същото. По-конкретно - че влошаването на психичните проблеми е свързано с по-голямата самота.

Влошаването на психичното здраве по време на пандемията е свързано със случващото се в обществото - блокировки, ограничения, повторно отваряне и т.н. В Дания, например, психичното здраве намаля по време на блокирането при първата вълна, но се подобрява, тъй като датското правителство постепенно отваря обществото.

Изправени пред огромно увеличение на случаите на COVID-19, повечето европейски правителства отново въведоха различни ограничения, блокировки, карантини и мерки за социално дистанциране, за да се опитат да овладеят вируса. Това вероятно ще повлияе на това как се чувстват самотните хора и съответно на психичното им здраве.

В проучването са обхванати хора на 50 и повече години от 26 европейски държави. Използвани са данни, събрани като част от голямо текущо проучване, наречено Проучване на здравето, стареенето и пенсионирането в Европа. Информацията е събрана чрез телефонни интервюта между юни и август 2020 г. Включени са общо 50 609 участници.

Фокус в него е степента, до която хората са имали влошени психични проблеми - депресивно настроение, симптоми на тревожност, проблеми със съня и самота, както и връзката между тях.

30% от анкетираните съобщават, че изпитват депресивно настроение, а подобен процент имат симптоми на тревожност и проблеми със съня. Сред тях 64% от тези, които изпитват депресивно настроение, и 73% от тези, които изпитват симптоми на тревожност, казват, че са се влошили по време на пандемията. От тези, които изпитват затруднения със съня, 35% отчитат влошаване.

С други думи, данните показват, че пандемията е довела до влошаване на психичното здраве в Европа. Тези числа представляват голямо предизвикателство за бъдещото планиране на психичното здраве, като се очаква, че натискът върху системата ще нарастват експоненциално по време на пандемията - и вероятно след това - без намеса и подходящи политики в областта на здравеопазването и социалните грижи.
За мнозина самотата е основната причина за влошаването на състоянието.

29% от участниците съобщават, че се чувстват самотни, а сред тях 40% казват, че от началото на пандемията се чувстват по-самотни отпреди.


Подобни тенденции се наблюдават не само сред по-възрастното население. Други неотдавнашни проучвания, проведени с данни от държави-членки на ЕС, страни от Северна и Западна Европа, Обединеното кралство и САЩ, са документирали подобно нарастване на самотата и проблемите с психичното здраве сред младите пълнолетни и дори студентите (които обикновено не се считат за изложени на риск от самота). Всъщност възрастните изглежда се справят по-добре по време на пандемията от младите.
Най-поразителното откритие е, че увеличената самота по време на пандемията е свързана с изключително висок риск от утежняване на психичните проблеми. Сред хората, чувстващи се по-самотни, е имало шесткратно до десеткратно увеличение на риска от влошено депресивно настроение, симптоми на тревожност и проблеми със съня.

Тези състояние не са и резултат от загуба на близки членове на семейството или приятели от COVID-19. Те явно произхождат от пандемията като цяло, а не от това как вирусът е засегнал конкретно респодентите.

Дневник