Националният отбор на България по баскетбол се класира за Европейското първенство през 2022 г. след драматична победа над Латвия в Рига - 66:65.

С характер и воля тимът на Росен Барчовски навакса пасив от 13 точки в последната четвърт. Селекцията ни не е играла на Евробаскет от 10 г., докато Латвия имаше девет поредни участия и за първи път в този век пропуска финалите. 

Нашите взеха връх в инфарктен и нервен мач, който по драматизъм не отстъпваше на онзи преди една година в Ботевград, спечелен с две продължения със 110:106.

Дий Бост, който обмисляше отказване от отбора, но след триумфа обяви, че е размислил, завърши с 18 точки. С 15 се отличи Павлин Иванов - той вкара пет тройки във важни моменти.

Димитър Димитров също игра силно, като завърши с 12 т., а Чавдар Костов - 11. България беше без голямата си звезда Александър Везенков, който играе в гръцкия "Олимпиакос". В същото време Латвия разчиташе на някои от най-силните си баскетболисти.

Европейското първенство ще се проведе в периода 1-18 септември догодина в Италия, Германия, Чехия и Грузия.

Росен Барчовски е треньорът, извел България до финалите на континента и през 2011 г. 

"Много съм щастлив и горд с играчите си. Това е голям успех за българския баскетбол. През 2011-а играхме за последно на Европейско първенство и пак бях в отбора. Ще е третото ми европейско, заяви треньорът. - Не беше хубав мач. Но показахме характер. В края играхме умно, с голямо сърце. Благодаря на Дий Бост. Пет години играе като българин. Днес се чувствам много по-добре, отколкото преди 10 години и много щастлив. През целия мач вярвах в отбора. Нямаше момент, в който да помисля, че няма да се получи."

"Беше труден мач, както се вижда от резултата, добави роденият в Америка Дий Бост (31 г.). - Латвия има голям отбор. Имахме възходи и спадове. Щастлив съм, че победихме. Това щеше да е последният ми мач за националния отбор. Но сега ще размисля. Това е голям успех за мен. За такива моменти играя. Мисля, че има още баскетбол в мен.

Зависи от треньора дали ще играя на Европейско, а и от това, дали ще съм здрав. Точно преди малко говорих и с Везенков. Ще играем пак заедно. Нямам търпение. Вярвах в този отбор. Той винаги се бори, може би с изключение на мача с Босна и Херцеговина. Не разполагаме с най-големия потенциал на света, но винаги сме се борили.“

Клуб Z