България е на последно място в Европейския съюз по устойчивост към разпространението на фалшиви новини. От 35 държави, сред които всички български и страните от Западните Балкани, по-зле от България (място 30) са само Турция, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония.

България е в една група с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Черна гора, но първите две държави всъщност влошават позициите си от 2017 г. насам (и са станали сходни на България), докато Турция подобрява своите (и единствена излиза от последната група в класацията).

Това са част от заключенията на Индекса за медийна грамотност за 2021 г., създаден като инструмент за оценяване на това доколко европейските общества са податливи на това да възприемат и разпространяват безкритично т.нар. пост-истини. Докладът се изработва от 2017 г. насам с оценка за състоянието през предходната година и тенденцията е България да непрекъснато и с ускоряващо се темпо да влошава показателите си.

Индексът се изработва от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество - София, като се използва индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.

        Лошото представяне на България в индекса се дължи на ниските резултати по четивна грамотност в изследванията на PISA, лошите оценки за свободата на медиите в международните класации на Freedom House и на "Репортери без граници", както и на данните за ниско доверие между хората. Страната постига относително по-добро представяне по индикаторите за дял на населението с висше образование и е-участието на гражданите в управлението.

Двата добрите за България показатели обаче са с малка тежест в индекса (по 5%). Много повече тежи оценката за медийна свобода, като по 20% носи оценката в докладите Freedom of the Press (на американската организация Freedom House) и Press Freedom Index (на базираната в Париж организация "Репортери без граници"). Доверие в другите (т.е. доверието между хората в обшеството, измерено от "Евростат") има 10% тежест за индекса. Най-голямо (общо 40%) е влиянието на заключенията на PISA (изследване на ОИСР и едно от най-авторитетните в света), като само оценката за функционална грамотност при четене е с 30%.


От цитираните показатели се вижда, че почти една четвърт (24.8%) от българите са с университетско образование, но това не е кой знае какво предимство. В челните 20 държави в класацията само Чехия (21.7%) и Португалия (22.5%) са с по-нисък дял. Почти всички останали са с над 30% висшисти, а Великобритания и Ирландия са с близо и над 40%. Що се отнася до доверието към заобикалящите ги, българите са с показател 4 (при 0 минимален и 10 пункта максимален) по индекса на "Евростат".

Изданието на Индекса за медийна грамотност за 2021 г. се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от "инфодемията" - потопът от фалшиви новини и дезинформация по отношение на заразата и справянето с нея, се казва в официалното съобщение. Марин Лесенски, автор на изследването, казва, че "инфодемията създава криза на доверието, която подкопава вярата в медицинските и научни знания, както и на вярата в институциите, които са натоварени да управляват отговорът на нарастващата всеобхватна криза - здравна, социална и икономическа".

        Между регулацията и цензурата
        Нараства разбирането, че справянето с фалшивите новини изисква някаква форма на контрол и регулация. Напрежението между принципите на свободата на изразяване и правене на политики и отразяване, които са базирани на факти, стана една от основните дилеми дори преди Ковид-19, но идването на пандемията направи темата извънредно важна. Но има и притеснение, че с отговора към инфодемията може да се злоупотреби. Кампанията срещу фалшивите новини може се използва за създаване на нови инструменти за цензура от редица правителства - включително в Европа, се казва в текста.


Качеството на образованието е ключов фактор за определяне на устойчивостта срещу дезинформация, защото изследвания сочат, че по-образованите хора чувстват, че контролират живота си в по-голяма степен, не вярвят толкова много в лесни решения и имат по-добри аналитични умения. Затова и по-добро функцинонално образование и в частност такова за медийна грамотност се препоръчва пред търсенето на решение на проблема чрез регулации. Но и образованието не е панацея и не можа да се справи със всички случаи, защото влияят и фактори като например склонността към потвърждаване или политическата поляризация, която захранва и поддържа дезинформацията.

    "Колебанието към ваксини е подходящ случай за сравнение, тъй като то комбинира повечето елементи свързани с дезинформацията като умишлено подвеждащ източник, погрешно отразяване от медиите, глобални конспиративни теории и пораждане на страх в обществото със сериозни последствия за общественото здраве. Но едва ли някой си е представял мащаба на Ковид-19 кризата и разгръщата се сега ваксинационна кампания и нарастналото влияние на учените и отговорността на журналистите в справянето с пандемията, пише още в доклада.


Пандемията стана повод и за развихряне на "инфодемия", създаваща криза на доверието. Тя подкопава вярата в медицинските и научни знания и институции, които са на първaта линия на защита в здравната криза. Тя създава и криза на доверието в управлението, което е необходимо да управлява реагирането на нарастващата всеобхватна криза - здравна, социална и икономическа, се посочва още от авторите.


Те припомнят, че в предишен свой доклад за Индекса на медийната грамотност бяха отбелязали, че позицията на страните в него зависи от доверието на обществата им в учени и журналисти.

Дневник