Медици от болница в Ню Йорк извършиха първата трансплантация на трахея в света. 56-годишната пациентка Соня Сейн била с увредена трахея от години, след като получила тежък астматичен пристъп и трябвало да се обдишва с вентилатор, предава CNN.

След като се мъчи да диша и се страхува, че може да се задуши в съня си, Соня Сейн сега казва, че се чувства достатъчно добре, за да танцува с внуците си.

"За миг почувствах, че мога да дишам. Когато поех първия си дъх, беше неописуемо", казва Сейн.

Трахеята на 56-годишната бивша социална работничка е била повредена през 2014 г., когато е трябвало да отиде на апарат за вентилация след тежък пристъп на астма.

След това Сейн е преминала през множество операции с надеждата да коригира проблема, но това е причинило още повече щети на дихателните й пътища. Тя диша през хирургически създадена дупка на шията, наречена трахеостомия.

"Мислех, че дишането ми е по-малко продуктивно. Отнемаше ми много сили, за да дишам", казва тя.

"Трахеята свързва ларинкса с белите дробове и е от съществено значение за говоренето, дишането и нормалната белодробна функция", се казва в съобщение от болницата.

"Да се присъди трахея е много по-сложно, отколкото звучи. В продължение на десетилетия медицински експерти смятат, че такава трансплантация няма да е възможни", казва хирургът д-р Ерик Генден, ръководил екипа по трансплантация на Сейн.

Генден изследва обмисля трансплантация на трахея от 30 години, още когато е студент този въпрос започва да го вълнува.

"Дори като студент ми беше странно, че можем да трансплантираме бъбреци, черен дроб, сърце, но няма начин да трансплантираме трахеята", казва Генден пред CNN.

"Най-голямата пречка пред това е да се измисли как да се докара кръв до трахеята на реципиента поради сложната структура на органа, свързан от много и малки кръвоносни съдове", казва още той.

Изследване на Генден през годините установява, че по-големите кръвоносни съдове, които са с размерите на нишка на спагета в хранопровода и щитовидната жлеза, могат да осигурят приток на кръв към трахеята на пациента.

Операцията отнема около 18 часа, а в нея са се включили около 50 специалисти, включително хирурзи, медицински сестри, анестезиолози, специалисти по дихателните пътища и т.н.

След операцията Генден споделя, че организмът на Сейн не показва признаци на отхвърляне на новата трахея.

"Всъщност тя се справя невероятно добре, честно казано, по-добре, отколкото някога сме предполагали, че ще се справи, казва Генден. - Това, което е наистина интересно, е, че нейните клетки растат в донорната трахея. Така че донорната трахея бавно се превръща в нейна. Това означава, че в крайна сметка доброто приемане би могло да намали възстановяването и лечението й, необходимо за потискане на нейната имунна система, за да се предотврати отхвърлянето."

Хирургът споделя още, Сейн вече може да яде и да диша нормално след трансплантацията.

"Тя все още има дупка в гърлото си, така че лекарите могат да поставят сонда и следят какво се случва с трансплантацията, но скоро ще затворим отвора", допълва лекарят.

Сейн споделя, че се е опитвала да остане активна преди трансплантацията, но й е било трудно, защото е ползвала дихателна тръба, за да не се задуши. Също така използва вентилираща машина през нощта, когато спи, но винаги се страхува, че може да се задуши и да не се събуди.

Жената се решава на трансплантацията на трахея, след като предишните й лекари казват, че повече нищо не могат да направят за нея.

"Ядосах се и започнах да проучвам, защото мислех, че трябва да може да се направи трансплантация на трахея, след като вече можем да трансплантираме други органи, казва тя. - И така намерих д-р Генден."

Сейн съща така споделя, че е обмисляла да влезе в хоспис през 2015 година, ако няма как да се направи трансплантация.

"Лекарите не виждаха добър резултат, а аз не исках семейството ми да страда и да се бори постоянно с мен", каза Сейн.

Сега Генден казва, че трансплантацията вече може да даде нова надежда на пациенти, които са имали увреждане на трахеята, причинено от изгаряния, вродени дефекти и продължителен престой в интензивното отделение - включително хора с тежки интубационни увреждания след Covid-19.

"Това не е лечение на качеството на живот, казва Генден за трансплантацията. - Това наистина трябва да бъде животоспасяваща операция за най-тежко болните."


Дир.бг