Върховният административен съд ще отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз преди да се произнесе по делото за видеонаблюдението на броенето на бюлетините и въвеждането на резултатите в протоколите след края на изборния ден.

Преди да се произнесе по казуса, съдът ще очаква отговорите от съда в Люксембург, а те може да дойдат след евентуални предсрочни избори. По-рано днес (петък, 24 април), в продължение на няколко часа единодушно на първо четене парламентът прие промени в изборните правила, внесени от партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" като едно от предложенията бе да има видеонаблюдение при отчитането на резултатите. Очаква се текстът за видеонаблюдението да мине и на второ четене другата седмица.

До делото във ВАС се стигна, след като на 8 февруари Централната избирателна комисия (ЦИК) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) излязоха със съвместни инструкции относно обработването и защитата на личните данни, с които на практика не се допуска видеозаснемане на процеса по броенето на бюлетините.

Тази инструкция бе атакувана в Административния съд-София град от "Демократична България - Обединение", които поискаха отмяната й и възможност за снимане и излъчване в реално време на преброяването. Със свое решение от 15 март 2021 г. Административният съд уважи искането им и разреши провеждането на видеонаблюдението след края на изборния ден, но Централната избирателна комисия и Комисията за защита на личните данни го обжалваха пред Върховния административен съд.

Заради засиления обществен интерес и близката дата на изборите (на 4 април) Върховният административен съд насрочи при съкратени срокове делото и първото заседание бе два дни преди изборите - на 2 април. Макар че имаше 3-дневен срок за произнасяне по закон, съставът излезе с решение в последните минути на работния ден, от което се разбра, че няма да има видеозаснемане в изборния ден.

По време на заседанието на 2 април от ЦИК и КЗЛД възразиха и поискаха делото да не започва по същество, тъй като не са изпълнени изискванията на закона и не са уведомени в срок по-малък от 7 дни за провеждането на заседанието. Така процесът бе отложен, а в съдебната зала от Комисията за защита на личните данни поискаха да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз във връзка с прилагането на Директивата за защита на личните данни. Върховната административна прокуратура (ВАП) подкрепи искането за видеозаснемането и излъчването от броенето на бюлетините по време на избори.

Днес Върховният административен съд е решил да отправи такова запитване до Съда на ЕС като в него са формулирани общо 6 конкретни въпроса, свързани предимно с регламента за защита на личните данни.

"Доколко и какви лични данни биха се събрали при едно евентуално видеозаснемане на преброяването и установяването на резултатите е въпрос на организация и регламентация на изборният процес, респективно рамките, в които и субектите, по отношение на които би се осъществило видеозаснемане. Подобна регламентация обаче е пар екселанс (напълно - бел. ред.) изключена посредством забраната, инкорпорирана в обжалвания акт - Указания", пишат магистратите в определението си.

Заради това и магистратите питат допустима ли е националната мярка като тази, която забранява ведозаснемане на процеса на отваряне на изборните кутии и установяване на изборните резултати, поради риск от потенциално видеозаснемане на лицата, участници в изборния процес, без да допуска дори анализ и допълнителна регламентация на изискванията към обработка на личните данни.

Безспорен е фактът, че членовете на секционните избирателни комисии и лицата имащи право да присъстват в изборните помещения имат публично качество и изпълняват законово регламентирана, обществена дейност, при провеждане и приключване на изборния процес. Същите се регистрират публично, присъстват публично и са достъпни и разпознаваеми за всички гласоподаватели в процеса на гласуване, посочват още съдиите от ВАС.

В този смисъл след регистрацията им и влизането им в изборното помещение в началото на изборният ден, разпознаваемостта и идентификацията им е несъмнена, респективно защитата на личният им живот - относително условна. От което следва изводът, че реализирането на преследваната цел също е под условие, пише в определението на ВАС.

Въпросите на Върховния административен съд, които се съдържат в преюдициалното запитване:

1. Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. "а" от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация, като провеждането на избори за Народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз и когато действията по обработка на данните не се изчерпва единствено със събирането им в контекста на съответната дейност?

2. При положителен отговор на първия въпрос - приключването на дейността по провеждане на избори за Народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента, като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво - съюзна регламентация? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и извода за преклузия на последваща му приложимост?

3. При отрицателен отговор на първият въпрос - допуска ли нормата на чл. 6 б."д" от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента - защита на личните данни на лицата, с други средства?

4. Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС - при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент - допуска ли нормата на чл. 6 б."д" от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента - защита на личните данни на лицата с други средства?

5. Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б."д" от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност, намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция?

6. При утвърдителен отговор на предходният въпрос, допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видео заснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и лични данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?

Дневник