Да не се приемат предлаганите от различните партии в 45-ото Народно събрание промени в законите и конституцията, отнасящи се до съдебната власт, защото нарушават нейнага независимост и разделението на властите и защитават интереса на обвиняемите.

Това становище изпрати Камарата на следователите до председателя на парламента Ива Митева и президента Румен Радев и го разпространи часове преди заеданието на правната комисия, на което бе предвидено обсъждане на проект за изменения на пакет съдебни закони. А при откриването на заседанието председателят на комисията Радостин Василев информира, че е получено "силно критично становище и от Прокуратурата на Република България" /ПРБ/.

И в двете становища възраженията са срещу едни и същи предложения за промени, като в позицията на прокуратурата е акцентирано на несъгласието за закриване на специализираните структури и проектопромените са определени като "несъстояелни.и противоречащи на конституцията".

По-подробно са описани несъгласията в писмото на Камарата на следователите.

Първото възражение на съсловната организация на следователите, която е известна с пълния синхрон на становишата си по различни въпроси с мнението на главния прокурор, е срещу предложението на "Демократична България" първият обвинител да се назначава и освобождава от президента по предложение на парламента. Аргументът - че така е било според отменената вече социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971 г., когато главният прокурор не е бил независим.

Следователите се обявяват и против идеята - също на "Демократична България", министърът на правосъдието да може да предлага назначаване, повишаване, освобождаване на прокурори и следователи. Аргументът - че това създава възможност за политически мотивирани назначения и зависимости между изпълнителна и съдебна власт.

От посочените мотиви е видно, че съсловната организация, като се позовава на обстоятелството, че следователите и прокурорите се намират в една и съща система със съдиите, само на това основание, без да се обсъждат различните им функции, се приравняват условията за независимост на съда и на досъдебните органи, както и предпоставките за създаване на зависимости.

Камарата на следователите се противопоставя и на закриването на специализираните съдилища и прокуратури, което фигурира в предизборниге програми на всички партии с изключение на ГЕРБ и ДПС. Аргументите - че на тези структури е възложено освен преследването на организираната престъпност, също и корупцията във високите етажи на властта. За пореден път като успех е посочен обвиненият бивш екоминистър Нено Димов, изредени са и имена на бизнесмени, определени от следователите като олигарси, но не са посочени произнесени осъдителни присъди, макар и не окончателни.

Не приемат и възстановяване на правната уредба в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, която дава възможност делото да влезе в съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок от привличането му - 2 години, когато е привлечен за тежко престъпление и 1 година в останалите случаи. Аргументите - че "понякога е обективно невъзможно приключването на досъдебното производство в указаните срокове въпреки положените интензивни процесуални усилия за това". И още, че такава уредба "защитава интересите на обвиняемите". Възстановяване на това право на обвиняемите да поискат разглеждане на делото им в съда след определен срок ще затрудни прокуратурата да оставя някои лица със статут на вечни обвиняеми под предлог за обективни затруднения в приключването на досъдебното производство - този коментар от юристи е най-често срещаният по този периодично поставян на дебати проблем.

Следователите са против и измененията, свързани с КПКОНПИ /Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/. Аргументите - че "внесените предложения целят прекъсване на комуникацията между прокуратурата и комисията, което също би било в интерес на изброените по-горе привлечени към наказателна отговорност лица /от високите етажи на властта и олигарси - бел. ред./, разполагащи с огромен финансов и икономически ресурс".

От становището може да се заключи, че следователите намират сегашното управление и функциониране на съдебната система за напълно независимо и удовлетворително за обществения интерес и поради това ненуждаещо се от законодателни промени.

Освен президента Румен Радев и председателя на парламента Ива Митева следователите ще уведомят за своето мнение що е правова държава и върховенство на закона и Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите - членки на Европейския съюз, на САЩ и на Великобритания.
"Изразяваме увереност, че компетентните институции в рамките на законоустановените си правомощия ще защитят интересите на българските граждани и общество, както и принципите на правовата държава и на върховенството на закона", завършва писмото на Камарата на следователите.

Дневник