Прокуратата беше окончателно осъдена да предостави достъп до актовете на главния прокурор Иван Гешев. За това съобщиха от Българския хелзинкски комитет (БХК), които заведоха дело срещу държавното обвинение, след отказ на Гешев да им предостави инструкциите и указанията, които издава на основата на Закона за съдебната власт.

Решението е на Административния съд - София град. В актовете, които Гешев издава, се съдържат правила, засягащи пряко правата на граждани и адвокати. От държавното обвинение отказаха достъп до тях с мотив, че инструкциите не са публикувани, защото "не могат да засегнат пряко правата и интересите на трети лица", но и че оповестяването на тези актове "не само би засегнало правата на конкретни участници в наказателното производство, но би повлияло отрицателно на упражняването на обвинителната функция в досъдебното производство като цяло". Според съда тези мотиви са "противоречиви и взаимно изключващи се".
Достъпът до инструкциите е отказан от зам.-главния прокурор Красимира Филипова.

"От началото на мандата на сегашния главен прокурор, БХК среща неговата упорита съпротива да направи достояние както официалните правни актове, които издава въз основа на Конституцията (чл. 126, ал. 2) и закона (чл. 138, т. 6 от ЗСВ), така и актуалния им списък. След девет спечелени дела БХК вече разполага със списък на актовете и с малка част от тях", пишат от БХК. Делото е именно за останалата част и осъждането на прокуратурата означава, че те трябва да бъдат обявени.

"Укривайки актовете си, главният прокурор пречи на обществеността да се информира за това как изпълнява правомощията си по закон", коментира адвокат Диана Драгиева от програмата на БХК за правна защита. Тя допълни, че "крайно необходимо за минималното възстановяване общественото доверие в институцията на главния прокурор е всеки негов акт, свързан с методическото ръководство на всички прокурори, да се публикува, освен ако няма изрична, законова забрана за това. Ще продължим да се борим с всички достъпни правни механизми, за да постигнем тази цел", коментира още правозащитникът.

В прессъобщението си, БХК обръща внимание на някои от "скритите" от Гешев актове.
"Такова например е указанието, което регламентира как се преценява необходимостта прокурорите да участват в административни дела. По закон прокурорите могат да преценят, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. Това дава възможност на прокуратурата да се намеси и когато - въпреки че няма извършено престъпление - е нарушен важен обществен интерес. Такива, например, биха били безбройните огласени в медиите случаи на незаконни строежи върху пясъчни плажове, в паркове, край водоеми, замени и продажби на общински и държавни имоти, изсичане на гори, замърсяване на реки, замърсяване на въздуха и др. През 2019 г. по лична преценка, прокурорите са участвали едва в две административни дела. За 2020 г. информация липсва, тъй като отчетът на прокуратурата не е публикуван вече месец след законоустановения срок", съобщават от организацията.

Друго тайно указание урежда как главният прокурор ръководи контролната дейност в прокуратурата - организационните или дисиплинарни мерки срещу прокурори, оценката за работата на административните ръководители на прокуратурите и други. "То се пази в тайна, като "вътрешно-служебен" акт. От текста на решението за отказ да бъде предоставено това указание, предметът му изглежда обезпокоително широк. Така например смущаващо е основанията за предприемане на дисциплинарни мерки в прокуратурата да се определят еднолично от главния прокурор, а не в закон", пишат още от БХК. Според тях друга важна тема е как се урежда случайното разпределение на преписките в прокуратурата. От имената на актовете в списъка, предоставен на БХК след предходното дело обаче, не може да се направи категоричен извод дали този ключов въпрос изобщо е уреден.

Дневник