Шест области в България са на прага да попаднат в т. нар. зелена зона за разпространение на ковид-19, където новите заразени са до 20 души на 100 хил. население. Това сочат седмичните данни на Националния център по заразни и паразитни болести. Те са към 6 юни, а заболеваемостта се измерва в брой лабораторно потвърдени новорегистрирани случаи на 100 хил. души население за последните 14 дни.

Областите с най-ниско разпространение на коронавируса за изминал двуседмичен период са:
- Плевен (20 нови заразени на 100 хил. население)
- Сливен (24 нови заразени на 100 хил. население)
- Враца (27), Бургас (28)
- Кърджали (28)
- Хасково (29)

Така по всяка вероятност през следващата седмица - при продължаващо затишие на вируса - изброените райони ще изпаднат от т. нар. жълта зона, където новите заразени са между 20 и 60 души на 100 хил. население. Области в зелено последно е имало в България през октомври миналата година - тоест, преди около осем месеца

Сравнение на публикуваните данни през изминалата и настоящата показва, че в пет области заболеваемостта е спаднала почти двойно, но не се съобщава на какво се дължи рязката промяна - на отслабването на вируса или на по-малко направени тестове, или на комбинация от двата фактора. Сред области с най-бърз темп на намаляване на разпространението на SARS-CoV-2 (вирусът, причинител на заболяването COVID-19) са: Видин, Монтана, Ловеч и Сливен.

Тенденциите на разпространение на коронавируса засега са положителни, но от публикувани насоки на вече отстранения директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев става известно, че научното звено се стреми да подобри изследванията за мутации на коронавируса.

Генетичните промени във вируса се установяват с т. нар. целогеномно секвениране - генетично изследване, което дава пълна информация за генома на заразата. С него се определя дали дадена проба има характеристиките на британския, южноафриканския, бразилския или индийския вариант.

"Някои от тези варианти, които правят вируса по-заразен или по-устойчив спрямо антителата, придобити в резултат на предишно заболяване или ваксинация, получиха широко разпространение в редица страни", обобщава центърът.

По-навременното установяване на мутациите може да спомогне за ограничаване на циркулациите и затова научното звено се обръща към Регионалните здравни инспекции в страната да изпращат за допълнителни генетични изследвания следните положителни за коронавирус проби:
- ваксинирани, които са дали положителен PCR тест, "независимо, че са показали адекватен имунен отговор на ваксината".
- върнали се от чужбина, които са се разболели веднага след пристигането си
- продължително боледуващи (над 10 дни на кислородотерапия)
- повторно заразени


В края на съобщението се заявява, че лаборатории и лечебни заведения, които не изпращат проби за секвениране, няма да да бъдат сертифицирани. За адекватното наблюдение на разпространението на мутации Европейският съюз изисква да се правят подборните генетични изследвания на 5% от положителните проби за SARS-CoV-2. В България се прави целогеномно секвениране на много по-малко проби от това.

Моля, ваксинирайте се

Ако до неотдавна ваксинирането срещу COVID-19 в България вървеше бавно заради недостатъчно доставки, то сега тенденцията се запазва, но заради недостатъчно желаещи. В ефира на Би Ти Ви Богдан Кирилов, директор на агенцията по лекарствата заяви, че честотата на ваксиниране се забавя. От думите му стана известно, че от доставените досега в страната около 3.8 млн. дози, са поставени по-малко от половината 1.5 млн. дози. Затова България уточнява с Европейската комисия как да се дадат ваксини на страни от Западните Балкани.

Междувременно лекари и здравни власти обясняват, че топлите месеци са добър момент за ваксиниране срещу COVID-19, защото епидемията е отслабваща, а и така имунитетът срещу тежко боледуване ще е изграден до есента. Тогава е вероятно да има нова вълна, защото само малка част от населението е защитено.

Дневник