Министерството на културата е търсило съдействие от Министерството на вътрешните работи (МВР) по осем случая, по които не може да се установи кой е медийният собственик. Тези осем казуса са свързани с около 15 медии, съобщи Мехти Меликов, директор на Дирекция "Авторско право и сродните му права" в Министерството на културата. Той участва в дискусия, организирана от ведомството с тема: "Държавата и медиите - Собственост и концентрация на медиите".

От събитието отсъстваха представители на Комисията за защита на конкуренцията, но в залата имаше журналисти, представители на журналистически организация - Съюза на българските журналисти, Асоциация на европейските журналисти и други организации, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и други. Конференцията беше разделена на три панела, а събитието беше открито от служебния министър на културата Велислав Минеков, който заяви, че трябва да се разбере защо България заема 112-о място по свобода на медиите, а специално обръщение отправи и евродепутатът Елена Йончева.

Дирекцията на Меликов отговаря за регистъра по Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения. С промени в закона приети през ноември 2018 година с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" печатните, електронните и онлайн медии бяха задължени, освен да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, да декларират и "всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането" пред Министерството на културата. Срокът за това е краят на юни всяка година.

За миналата година в културното министерство са обработени 350 декларации, което той определи като изключително малко. Според закона, правомощията по регистъра, е да се провери дали е подадена такава декларация или не. Ако не бъде установен собственика, Министерството на културата се обръща към Главна дирекция "Национална полиция", които започват да проверяват сайтовете. По думите на Меликов, дори МВР не успява да открие и да проследят докрай кои са собствениците.

В министерството е формирана работна група, която да изготви промени в т.нар. закон за Пеевски за отстраняане
на някои недостатъци. На въпрос дали с промените и регистъра има успех за изсветляването на медийната собственост, Меликов заяви: "Не мисля, че е изсветлена". Според него целта е да се напълни регистъра с информация, а не на глобяване.

Сред сайтовете, за които от културното ведомство са търсили информация, са: burgasdream.com, troyanpress.com, novinarnik.net, вестника "19 минути" и електронното му издание, sofia.media, vestonosec.net и други. Преди време "Дневник" писа, че именно Пеевски, който беше доскоро депутат от ДПС и медиен издател, е намерил начин да заобиколи собствения си закон.

От Брюксел евродепутатът Елена Йончева заяви, че предишната власт в България не е припознала като приоритетна темата за медийната среда. "Защото авторитарните режими нямат нужда от свободни медии. Медийната политика е сираче от години. Самата журналистика беше убивана, бавна, системно и постепенно". Тя припомни, че в началото на юли ще има доклад по механизма за върховенството на закона, в което от миналата година има и част за медийната среда. По думите на Йончева до края на годината ще има и конкретни предложения по темата за натиска над журналисти през съдебни дела - т.нар SLAPP.

Дневник