Всички разработени и обмисляни до момента предложения за реформа на съдебната система, включително и проблемният Модел 4, който предвижда закриване на районни съдилища, да бъдат изпратени от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) на Министерството на правосъдието, което да прецени какви промени одобрява и какви не или да състави собствен план за реформа.

Това предложение направиха координаторите по проекта Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев след продължителните критики, които вчера се чуха по време на дискусията, организирана от министерството на правосъдието, а днес и пред самата съдийска колегия от страна на адвокати и представители на съдийската общност.

Димитрова и Шекерджиев са координаторите по проекта по Оперативна програма "Добро управление", в рамките на който е предвидена реформа на съдилищата и оптимизация на работата им, както и прекрояване на съдебната карта. Координаторите "вдигнаха ръце" с обяснението, че не са те хората, които ще правят съдебна реформа в държавата, особено без подкрепата на политиците (ясно проличала и по време на дискусията вчера - повече за нея четете тук).

Доколкото обаче проектът по Оперативна програма "Добро управление" има ясно заложени дейности и конкретни срокове за изпълнението им, се появиха и опасения, че може да последват финансови санкции и може да се наложи част от отпуснатите средства трябва да бъдат върнати. Ще следва и обсъждане на законодателните промени, необходими за промяната на съдебната карта като те ще бъдат предложени и за обществено обсъждане.

Преди решенията съдийската колегия отново изслуша становищата на зам.-министъра на правосъдието Иван Демерджиев, адвокат Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет, адвокат Ина Лулчева, съдия Емил Дечев от Съюза на съдиите, съдия Анелия Янева от Софийския районен съд и други юристи.

"Хората искат бързо правосъдие и когато си прочетат съдебното решение да разберат за какво става въпрос и ако са загубили делото да разберат защо са го загубили, а ако го спечелят - да са удовлетворени от него", коментира Валя Гигова по повод предложението районни съдилища да се превърнат в териториални отделения.

Според нея няма да има специализация на съдиите (какъвто е мотивът на координаторите за промяна на родовата подсъдност за някои дела) там, където няма достатъчно на брой съдии.

"Не може да ме убедите, че териториално отделение е същото като районен съд, защото по малките населени места съдията е символ на авторитет. Не се опитвайте да решавате проблеми на съдебната система със средства, които са непригодни. Назначете повече съдии и обезпечете сградите. Ще струва същото. Иначе демографската криза е ясна, но ако и правосъдието отстъпи от малките населени места, това ще е допълнителен стимул за демографски отлив", добави още адвокат Гигова.

Ина Лулчева подчерта, че безспорно съдебна реформа трябва да има. "Това разрешение, което се прилага, е неприемливо. Не е вярно, че просто политическите сили не желаят да има реформа и затова тя няма да се състои. Всички, които участваха в дискусията, казаха, че това разрешение не е приемливо. Създава се впечатление, че съдебната реформа ще реши проблемите на съдиите. Това не е един вътрешноведомствен проблем, а проблем на цялото общество и трябва да се преценят не само ефективност и натовареност на съдиите, но и значението на съда за усещането за държавност, въпросите за демографските проблеми и националната сигурност. Всички тези неща не са отчетени", обясни Лулчева.

По повод наказателните дела тя подчерта, че изключително притеснително би било да има промяна на родовата подсъдност и непостоянни състави. "Когато се изнесе делото далече от малкия град, нито деецът ще усети престъплението и укора на обществото, нито обществото ще изпита удовлетворение от присъда. Престъпността не намалява, намаляват обвинителните актове, които се внасят в съда, липсва активност на прокуратурата. Това води до увеличаване на саморазправите. Имаме престъпност, която не е разкрита, защото не се работи. А с отдалечаването на съдилищата от хората, сриваме доверието на хората в системата", обясни още адвокат Лулчева.

По думите й, идеята за строга специализация на наказателните съдии не трябва да се поставя като ценност, защото 50% от наказателните дела са с гражданска проблематика. Според нея, ако има трудности, то те идва от трудно боравене на наказателните съсдии с гражданска материя именно поради опитите за специализация.

"Един наказателен съдия, който не може да се ориентира добре в гражданското, търговското и данъчното право, той не може да се ориентира добре в наказателни дела. И другото много притеснително е въпросът за постоянните състави - същото ще се получи като с командированите съдии, защото те ще зависят от волята на административния ръководител. Липсата на ясен и точен регламент за начина, по който ще бъде определян този съдия и състав, го прави несъставен в съответствие със закона", коментира още Лулчева.

Чуха се и серия от критики за идеята за разширяване на възможностите за видеоконферентна връзка и дистанционно гледане на дела. "Аз не мога да си представя наказателно дело, което ще се разглежда при видеоконференция, в която прокурорът, свидетелите, защитникът ще стоят на 200 км от съдията. Това ми се вижда абсурдно", коментира Лулчева.

Съдия Емил Дечев подчерта, че според него това пряко би се отразило на правото на защита. "На пръв поглед може да изглежда модерно, новаторско, авангардно и прогресивно, но на втори поглед отваря доста проблеми. Ако работя като адвокат не бих искал да участвам в такъв вид дела. В тези мерки за неотклонение, правото на защита беше нарушено. Не може адвокатът да стои в съдебната зала едно със съдията и прокурора, а обвиняемият да е някъде в следствения арест или в затвора и да гледа адвоката си през скайп. За какво право на защита говорим? Как ще стане консултирането между адвокат и клиент? Несериозно е! Как ще стане предявяване на веществени или писмени доказателства чрез видеоконференция? Не отричам провеждането на дела дистанционно, но трябва да се внимава", аргументира се съдия Дечев.

Валя Гигова даде и друг пример за това, че избраният модел не е съобразен и с икономическите специфики на различните райони. "Най-богатите общини, в които има най-много бизнес, са в Несебър, Бяла, Царево, Каварна, Поморие, Разлог - предвидили сте закриване на съдилищата във всички тези райони. Девня е на 17-о място от най-богатите и активни общини в България. В момента има местен спор между Сандански и Петрич кой да има съд и в кой град да има териториално отделение. Поражда се напрежение между малките съседни общини и това е недопустимо", добави още Гигова.

Емил Дечев постави и друг сериозен проблем - с преместването на подсъдността на една инстанция нагоре дву или триинстамционни производства ще има в България?

"Ако делата се гледат на 3 инстанции, какво се случва с ВКС? Ще трябва да увеличим броя на върховните съдии. Ако се откажем от това и минем на 2 инстанции, не съм оптимист, че това е добро решение", посочи Дечев.

Дневник