Македонският премиер Зоран Заев идва в София с конкретни предложения за решаване на спора между страната му и България, който възпрепятства началото на преговорите с Европейския съюз. Обсъждането им предстои "в близките дни", но срещите на министър-председателя в българската столица ще продължат и след предварително обявената програма.

Това се разбра от пресконференцията на Заев и служебния премиер Стефан Янев.

"В момента имаме прозорец на възможност да работим по нерешените въпроси по Договора да добросъседство" и да "създадем среда на доверие, разговори и открит диалог", в която специалистите и политическите ръководства "да намерят правилните решения, за да се движим напред".

По думите на Янев делегацията на Заев е дошла с конкретни предложения, които ще бъдат обсъдени в близките дни. Премиерът изрази надежда, че търсенето на решение ще продължи, защото намирането му е в интерес на България и региона, но всичко трябва да стане "в рамките на правилата" и без да се оставят "нерешени проблеми в европейското семейство".

 

"Днес седнахме и разговаряхме за двустранен проблем и трябва да намерим решението тук, двете страни и това е наше задължение, ако сме отговорни политици," каза премиерът Заев. По думите му са обсъждани пътната карта и секторното сътрудничество във всички области, както и работата на историческата комисия, но и португалското предложение за справяне с проблема.

Премиерът потвърди информацията на "Дневник", че ще остане в София и вечерта - нещо, което изненада и македонската делегация.

"За нас алтернатива няма" освен пътя на евроинтеграцията. "Разбираме, че след пет, седем, десет години, когато изпълним всички критерии, ще станем членове," но преди всичко вярваме в европейските ценности и искаме да ги спазваме.

Предстои среща на Заев с президента Румен Радев. Програмата му след това не е известна.

Политически престрелки

Срещите на Заев не започнаха нито със служебното правителство, нито с президента. Първият му разговор бе с лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, който прехвърли отговорността за потенциалното продължаване на спора върху сегашния кабинет. Според него служебното правителство има пълната власт да подпише нов документ със Северна Македония, а само се оправдава с парламента. Борисов освен това използва срещата за нападки към президента Радев.

След разговора с Борисов Заев се срещна и с лидера на БСП Корнелия Нинова. Там премиерът чу, че БСП няма да "подкрепи присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз" без изпълнени всички условия по договора за добросъседство (присъединяването към ЕС обаче е въпрос на години, след като започнат преговорите). Нинова също така изрази неодобрението си за езика на омразата към България дискриминацията спрямо определящи се с българско самосъзнание и изкривяването на историческата истина.

Председателят на БСП заяви още, че разбира високите очаквания към партията ѝ като посестрима на управляващия Социалдемократически съюз на Северна Македония, но на първо място се поставя "българският национален интерес" и затова "заявяваме, че не са налични условия за даване на съгласие от страна на България" за преговори.

На коментарите на Борисов реагира гневно лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който бе вицепремиер в кабинета му. Във "Фейсбук" той обясни, че му направил впечатление "острият завой" на бившия премиер по време на разговорите. "Не може да си плюеш на сурата и достойнството като загърбиш ей така, с лека ръка, едно решение, което като министър-председател си защитавал, само и само да направиш добро впечатление на някои фактори на Запад," написа още Каракачанов, който бе сред основните говорители на правителството по темата "Северна Македония".

Пътна карта

На срещите с Борисов, Нинова и Янев не присъства външният министър Буяр Османи, който се очаква да долети по-късно в София. В Анталия обаче, където имаше среща на първите дипломати от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, той се срещна с бъларския си колега Светлан Стоев, където двамата говориха за "посветеността си" на напредъка на двустранните отношения. Очакваше се по-късно той да долети в София.

Преди поредицата си от визити Османи поиска да се състои ново междуправителствено заседание, на което да бъдат одобрени план за действие в различни сфери на сътрудничество от икономика до култура, а на негова основа да се създаде пътна карта за изпълнение на Договора за добросъседство. Заседанието е предвидено в договора като инструмент за оценка на изпълнението му, а пътната карта е условие на българската страна за одобряване на преговорната рамка на Северна Македония. Пътната карта бе спомената от двамата премиери, както и нуждата да се организира нова междуправителствена конференция, но те не навлязоха в подробности.

Младежки инициативи

Попитан от журналисти дали ако работата на съвместната историческа комисия стане публична, Янев подчерта, че отговорността за решаването на спора е "на политиците". Часове след интервюто, в което заяви, че комисията не е постигнала нищо, премиерът каза, че "и историците имат свое място", но се обяви против отварянето на историческия дебат, защото "на Балканите сме по-темпераментни" и дебатът може да продължи до безкрай.

Помолен да коментира думите на Борисов за компетенциите на служебния кабинет да реши спора със Скопие, Янев каза, че ако получава такъв въпрос от политически лидери дали може да направи нещо конкретно, "следва контравъпрос: те защо не са го направили досега?"

"Не можем да спрем емоциите на хората, но да им дадем модел на поведение и да насърчим човешките контакти," каза още премиерът, попитан за езика на омразата и напрежението между хората от двете страни на границата в резултат на политическия проблем. Той добави, че България и Северна Македония са замислили "редица мероприятия", които ще помогнат на младите хора "да бъдат заедно... вместо да се обръщат към миналото". Янев не уточни друго, с думите, че събитията са в процес на работа.

Към Заев бяха отправени въпроси за включването на българите в македонската конституция като общност, чиито права трябва да се признаят. "Нашата позиция е всички по-малобройни народи да бъдат включени" в конституцията, "ако искаме да сме членки на ЕС", каза Заев. Тази позиция е изразявана от него и преди, а възможността за преброяване на българите бе обсъждана няколко пъти от министър Османи през пролетта, преди самото преброяване на населението да се отложи за септември.

Македонският премиер посочи още, че страната му "няма проблем с отварянето на историческите архиви" за времето от 1945 до 1990 г. за "всички граждани, включително гражданите от български произход", в отговор на въпрос дали Скопие ще се съгласи на такава стъпка заради репресиите срещу хора с българско самосъзнание през Студената война.

"Вярвам, че решенията са възможни, а проблемите не са нерешими и е в интерес на целия български народ и Западните Балкани да се присъедини".

Дневник