"Присъствието на Съветската армия в България благоприятства червения терор през първите две години след преврата...

След Петия си конгрес (1948) Българската комунистическа партия напълно се сраства с държавата, остатъците от буржоазните партии се вливат в Отечествения фронт, Българският земеделски народен съюз придобива ролята на съюзник в управлението.

Многопартийната система е ликвидирана. Профсъюзите, младежката комунистическа организация и творческите съюзи се превръщат в средства за налагане на партийните повели...".

Това е абзац от раздела "История" на новата "Енциклопедия България". Неин водещ редактор е Виктория Лазарова, директор на Национален център "Българска енциклопедия".

Какво точно е станало на 9 септември 1944 година? Какви са събитията, последвали тази дата и предопределили развитието на страната ни? Тези и други отговори ще намерите в новото издание на Научно-информационен център "Българска енциклопедия" към БАН и издателство "Книгомания". В него са събрани и снимки, илюстриращи периода на засилени репресии - включително от т.нар. Народен съд над бившите регенти и над опозиционни лидери като Никола Петков.

В новата "Енциклопедия България" са компресирани факти за държавното устройство и националната сигурност, за природните богатства и климата, за науката, образованието и икономиката, за историята и традиционната култура, за здравеопазването и социалната политика, за спорта и изкуствата, за литературата и книгоиздаването у нас.

В глава "Стопанство" е направен икономически анализ на прехода след 1989 г. до 2019 г.:

"Развитието на българската икономика след 1996 г. е успешно - почти четири пъти е съкратено изоставането на страната от средното за ЕС по показателя БВП по пазарни цени (от 7,5 на 27,9%) и почти два пъти по паритет на покупателната способност (от 27,9 на 52%). Разгледано в по-широк план, България и днес е с по-добри икономически показатели от страните от Западните Балкани и от някои от страните, бивши републики на Съветския съюз. Но тези показатели могат да бъдат много по-добри, ако не са толкова широко разпространени дефектите във функционирането на политическата и икономическата система".

Обзор "Литература" е илюстриран с откъси от произведения на българските класици, в обзор "Музеи" е проследено развитието на идеята за съхраняване на културно-историческото ни наследство от края на XIX век до днес, а в "Архитектура" - от мегалитните структури до модерните сгради и съоръжения, дело на талантливи български архитекти. Интерес представлява и историята на българския театър.

Луксозното издание (872 страници и с над 2000 снимки, схеми, таблици и диаграми) ще бъде представено на 24 юни, четвъртък, в зала "Проф. Марин Дринов", която се намира в сградата на БАН (София, ул. "15 ноември" №1).

Енциклопедията ще представят проф. Евдокия Пашева (заместник-председател на БАН), проф. Нина Атанасова, доц. Елка Трайкова и проф. Митко Димитров. Входът е свободен, но ще бъде допускана публика до запълване на 50% от капацитета на залата.

"Това е първата съвременна еднотомна енциклопедия, посветена на България. След изданията в 7, а по-късно и в 12 тома, днес българският книжен пазар изпитва остра нужда от една съвременна и модерна книга за България, базирана на научни факти и достоверна информация, при това събрани в един том. За разлика от предишните издания на Научноинформационен център "Българска енциклопедия", в новата еднотомна "Енциклопедия България" информацията е групирана в тематични обзори, които обхващат всички области на живота в България в тяхната пълнота и завършеност - природа, история, стопанство, наука и култура", казват издателите.

Дневник