Правителството на България не е изпълнило напълно минималните стандарти за елиминиране на трафика на хора, но полага значителни усилия, за да го постигне. Това заключение остава в доклада на Държавния департамент на Съединените щати за борбата с трафика на хора, публикуван снощи.
Държавите в доклада са в четири категории на базата както на мащаба на проблема в тях, колкото и на усилията за справяне с него. Категория 1 са държави, които не са непременно справили се с трафика, но полагат усилия всяка година. В Категория 2 държавите не ги покриват, но полагат сериозни усилия. Има и Категория 2 под наблюдение, където мащабите на проблема са сериозни. Следващата, трета категория, са държави, които не полагат сериозни усилия. Срес тях изрично се посочват r правителства с документирана политика или модел за трафик на хора, принудителен труд в свързани с правителствата медицински помещения или други, сексуално робство и набирането на деца войници.
България е в Категория 2
В третата категория в сегашния доклад са Афганистан, Мианма, Китай, Куба, Еритрея, Северна Корея, Иран, Русия, Южен Судан, Сирия и Туркменистан. Има още държави, но тези са посочени като документирани участници в трафик на хора. Създаването на тази подгрупа стана възможно след промяна в Закона за защита на трафика на хора, с който се признава, че и правителствата могат да участват в него. Поставянето в тази категория означава, че тези страни може да изгубят част от американските помощи, но решения в тази насока може да се очакват едва по-късно тази година.
Докладът обхваща 188 страни и територии и посочва, че коронавирусната пандемия е изложила милиони хора на риск от експлоатация и е отклонила някои правителства от техните усилия за възпиране на трафика на хора.
Усилията са се увеличили, но не са достатъчно
Правителството като цяло е засилило усилията в сравнение с предходния анализиран период, предвид влиянието на коронавирусната пандемия върху способността за борба с трафика на хора, се казва още в документа. Сред положените усилия се посочва отпускане на повече финансиране за настаняване на деца в кризисни центрове, увеличаване на финансирането за националната стратегия за борба с трафика на хора и за националната годишна програма, и сътрудничество с чужди правителства по няколко програми с цел възпиране на така наречения трафик на труд. Споменава се и разработването на брошура, която да информира българските работници зад граница за техните трудови права.
Въпреки това правителството не е изпълнило минималните стандарти в няколко ключови области. Властите разследват, преследват и осъждат по-малко трафиканти. Съдилищата продължават да издават условни присъди за повечето трафиканти, чиято вина е призната, като едва 29 процента от тях получава значителни присъди. Това подкопава по-широките усилия в борбата с трафика и отслабва разубеждаващия ефект.
Посочва се още, че корупцията в правоприлагането и съдебната система продължават да забавят прогреса, а предполагаемото съучастие в престъпленията, свързани с трафик на хора, продължава да е безнаказано, пише БТА.
Турция и децата войници
Турция (Категория 2) е критикувана, че подкрепяна от нея (оперативно, технически и финансово) въоръжена група в Сирия е участвала в набирането на деца войници, което влиза в критериите на Държавния департамент за трафика на хора.
Отбелязва се, че през 2020 г. са наети и използвани в сражения 820 деца (765 войници и 55 момичета) в Сирия, като близо половината са свързани с групата. Вероятно става дума за "Султан Мурад", обвинявана и преди от САЩ в използването на деца в битка.
Това е първа подобна критика към Турция в годишния доклад. Тя и още 14 страни, в това число Афганистан и Пакистан са критикувани именно по този показател, което може да се изрази в загуба на американската помощ за подготовка на местните военни.
Критичен поглед и към съюзници
Освен Турция, сред изрично предупредените държави, че не полагат достатъчно усилия, са и съюзници на САЩ - като Израел, Норвегия, Нова Зеландия и Португалия - заради отстъплението им от борбата с трафика на хора.
В категорията на провалилите се страни дебютират Гвинея-Бисау и Малайзия. Там си остават Афганистан, Алжир, Мианма, Коморски острови, Куба, Китай, Еритрея, Иран, Никарагуа, Северна Корея, Русия, Южен Судан, Сирия, Туркменистан и Венецуела. Повечето от тези страни вече са обект на американски санкции по други причини.
Шест ценни приятели и партньори на САЩ - Кипър, Израел, Нова Зеландия, Норвегия, Португалия и Швейцария - са понижени от първа категория на страните, които най-добре се справят с трафика на хора във втора категория. Това означава, че тези страни не отговарят на международните стандарти в борбата с трафика, но полагат достатъчно усилия, за да постигна това. За страните в тази група няма наказателни мерки.
Израел е поставен във втора категория, защото бележи отстъпление по сериозни инициативи в борбата с трафика, в това число и намаляване на разследванията и преследванията на извършителите и сериозен недостиг на персонала в единствената институция, директно натоварена с този въпрос. Нова Зеландия е във втора категория, защото не е инициирала никакво съдебно преследване заради трафика на хора за трудовия пазар и заради малките присъди за трафикантите на деца за сексуална експлоатация. Норвегия е упомената в доклада заради това, че през изминалата година не е предприела съдебни действия срещу нито един случай на трафик на хора и че повдига по-незначителни обвинения на хора, заподозрени в такива дейности. Португалия е посочена заради провал в подобряването на механизма за идентификация на жертвите и заради липсата на гаранции за защита на жертвите на трафика.
Дневник
Коментари
Анонимен
сега като дойдат червените боклуци,държавата хептен ще се срине
Анонимен
червените боклуци ГРЕБ никога пак няма да дойдат, камо ли пък сега.