Ще изпълняваме общите си дейности в пълен синхрон със стратегическия дневен ред на ЕС, (натикризисния фонд) Next Generation ЕU и трансатлантическото партньорство."

Този текст е записан в декларацията от София на 12-те страни от инициативата "Три морета" и това категорично заявява, че тя е европейска по духа и целите си. Членството в ЕС е вписано сред базовите принципи на участниците, а участниците обявяват, че изцяло следват принципите на Европейската зелена сделка и Трансевропеейските мрежи (TEN), както и че с действията си участничките в "Три морета" ще допринасят за единния европейски пазар.

Това като че ли не оставя съмнение за проевропеската ориентация и обвързаност на инициативата. Но остава въпросът как ще се финансират проектите, за които според МВФ намаляването на половината от инфраструктурните пропуски по оста Север-Юг на ЕС (бел.ред. - под това обикновено се има предвид конкретно SoNorA, т.е. нуждата от догонващо развитие в Централна Европа) до 2030 г. ще са необходими разходи, равни на между 3 и 8 процента от БВР годишно. Инвестиционният фонд на инициативата (Three Seas Initiative Investment Fund или 3SIIF), в който дори не участват всички страни членки, изрично е посочено, че ще има съфинансираща роля.

Друг ключов момент от декларацията е решението да се премине към някакъв вид постоянно действаща структура на инициативата. Става дума за т.нар. шерпа формат, под което се разбира събирането на национални координатори за изясняване и уточняване на позиции, подготовка на решения и документи, за да не се губи време на срещите на върха, провеждани веднъж годишно. Това може да се тълкува и като крачка към институционализиране на инициативата в постоянно действащ Секретарат с национални представители. Дали ще се стигне дотам, ще е ясно преди следващата среща на върха, на която домакин ще бъде Латвия.

На заключителната пресконференция нес се изтъкваха положителни примери как усилията на "Три морета" вече дават плодове. За румънския президент Клаус Йоханис това бе мрежата на търговските камари в региона. Президентът Румен Радев посочи договорено на срещата на върха партньорство между агенциите за иновации, защото "каквито и финансови инструменти и фондове да прилагаме за социално и икономическо сближаване в Източна Европа, тази цел не може да бъде постигната, ако не инвестираме в науката и образованието. А партньорската мрежа оттук нататък ще се разпростре и към университетите, за да отделим като приоритети задачите за нашите млади хора."

Думите им потвърдиха, че проблемът с липсата на средства остава. Попитан за финансовите източници за проекти като Via Carpathia (предложена мрежа от магистрали от Клайпеда в Литва до Солун в Гърция) Йоханис обясни: "Трябва да сме реалисти - самият фонд няма да финансира голяма инфраструктура. За такива проекти ни трябва специален подход - инвестициите да са не само наши, европейски, разбира се, но и от други фондове. Всичко това ще стане по-конкретно през следващата година." Какво ще стане с Via Carpathia, засяга пряко и България, защото участъкът Видин-Ботевград влиза в маршрута.

Освен това приоритетите на държавите в инициативата остават много различни. Латвийският президент Егилс Левитс, например, обърна внимание, че акцентът на започващото председателството на страната му ще е върху частните инвестиции. Малко след това Радев посочи ролята образованието, която бе и ключов момент в българското председателство.

Полският президент Анджей Дуда, чиято страна бе първият двигател на проекта заедно с Хърватия, многократно изтъкна ролята на "Три морета" в по-мащабна визия за Европа. Той даде да се разбере, че за него "Три морета" е изпреварила времето си, тъй като още преди коронавируса е очертала нуждата да се реши проблемът с веригите за доставки - "да ги върнем в Европа, за да я направим велика фабрика и самодостатъчна":

    "Започнахме да действаме за това още преди коронавируса, с разбирането, че след Желязната завеса изоставахме в Източна Европа. Искахме да постигнем същото развитие като Западна Европа. (...) За мен "Три морета" е основен елемент от развитието на ЕС. В началото имаше гласове, които твърдяха, че целта е да се раздели ЕС. това бе погрешно разбиране. Като развиваме инфраструктурни вързки, развиваме цяла Европа.През 2015 г. инициативата ни още пълзеше - при първата среща в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Сега въпреки коронавируса тя процъфтява", каза Дуда.

Не на последно място, в обширното пространство от Естония, през Полша и Унгария, до България се очертават в последните години различни позиции в отношението към ценности, които ЕС е приел за основни - от върховенството на закона и борбата с корупцията до свободата на медиите. Въпреки че от идната година към "Трите морета" ще има и форум на гражданското общество и той ще се състои в Рига, президентът Левитс даде сигнал, че форумът не бива да се отклонява от основните си задачи - физическата и дигиталната свързаност.

Радев от своя страна припомни вчерашните думи на президента Джо Байдън (САЩ безспорно дават силен тласък на инициативата), че е нужно да се даде приоритет на състоянието на демокрацията. "Само искам да обърна внимание на речта на Байдън, който говори за укрепване на нашите демокрации и борба с корупцията... Трябва да утвърждаваме нашите демокрации и върховенството на правото, да създаваме условия за по-голяма свобода на медиите, защото е ясно, че там, където медиите са свободни, има и просперитет, и много по-ниско ниво на корупция. Така че това е и наш дълг като правителствени ръководители, взели участие в тази среща на върха." Подобен намек дойде и вчера от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, който каза, че "Три морета" е важна за ЕС инициатива, ако е основана на фундаментални европейски ценности.

На един от днешните панели от бизнес форума на "Три морета" Асен Василев, министър на финансите обърна внимание на нещо важно след кризата, предизвикана от коронавируса. Всички се фокусират върху креативната част и никой върху деструктивната, когато се говори за т.анр. дестрактив криейшън, посочи той. А това означава, че някои компании ще умрат, за да отворят място за други и ако сте мениджър на такава, която се очертава да умре, няма да ви хареса тази перспектива.

Такива комании обаче контролират протоколите, по които работи бизнесът, имат лоби в парламента, техни бивши служители работят в регулатори, в банковата система, те са много добри в поставянето на прегради пред промените. Разликата между ЕС и САЩ е и по тази линия - в САЩ регулациите не блокират появата на нови компании на мястото на умиращите. Това обяснява защо в САЩ има толкова нови компании. В Европа не е така. В Европа има много компании, които успяват да пробият на пазара и веднага се местят в САЩ. Заради това, че се развиват в силно регулирани сектори, което прави невъзможен достъпът на стартъпи до тях.

Цялата регулаторна рамка в ЕС е съобрзена с големите утвърдени компании и малките са в позиция да бъдат техни доставчици. Не мисля, че мисленето как да се намерят преки пътища или да се заобикалят правилата е нещо, което ще работи, каза още Василев. "Имаме уникален шанс да променим правилата на играта, да позволим на малките да растат, да пишат регулациите и заедно с другите по линия на инициативата "Три морета", имаме достатъчно силен глад да позволим това да се случи и в Европа."

Дневник