Българите, санкционирани по американския „Закон Магнитски“, не са били бенефициенти по европейските кохезионни фондове.

Свързаните с тях компании не са били изпълнители по проекти, за които са отпуснати пари.

Това заяви в Европейския парламент Аурелиу Сесилиу от Генерална дирекция за регионална политика и благоустройство в Европейската комисия. Португалецът е шеф на отдела за България, Хърватия и Словения.

Той говори на заседание на Комисията по бюджетен контрол. Членовете й обсъдиха споделеното управление на еврофондовете у нас.

Веднага след налагането на американските санкции срещу българските граждани от ЕК се обърнали към българските институции. От Брюксел се заинтересували дали засегнатите лица и компаниите им са се облагодетелствали от европейски фондове.

Полученият отговор бил отрицателен. И дошъл почти веднага - ощеа другия ден след запитването, уточни Аурелиу Сесилиу пред Клуб Z.

Сред санкционираните от САЩ по „Закона Магнитски“ са Делян Пеевски и укриващият се в Дубай Васил Божков, както и Илко Желязков - бивш шеф на Националното бюро за контрол на СРС.

Председателят на комисията – германката Моника Холмайер (ЕНП), предложи днес евродепутати да пътуват до България за проверка на място за усвояването на европейския бюджет. Тя поясни, че членовете на ЕП биха искали да се уверят в правилното използване на европейските средства и в нуждата от законодателни промени, за да се избегнат злоупотреби.

    „От известно време сме загрижени, че може да има измами със средства от ЕС и намеса от трути държави като Русия и Турция“, каза Холмайер.

    „Безпокои ме фактът и на моменти ми се струва, че дори в рамките на европейските институции продължаваме да се опитваме да изместваме темата и да говорим за обвързване на определени олигарси, които се възползват от тези средства, и за определени личности.“

Така коментира думите на Холмайер пред Клуб Z евродепутатката Цветелина Пенкова от БСП и Прогресивния съюз на социалистите и демократите (СиД). Тя е единственият български редовен член на Комисията по бюджетен контрол.

    „Като че ли се избягва основният проблем, че става дума за зависимости, директни обвързаности с държавни институции и с предходното правителство“, допълни тя.

Думата взе и германският „зелен“ евродепутат Даниел Фройнд, който миналото лято дойде в България, за да участва в протестите срещу правителството на Бойко Борисов. Той цитира думите на служебния премиер Стефан Янев, че е заварил легализиран хаос. След което нападна Европейската комисия, че не действа като САЩ по отношение на корумпираните:

    „Откъде идва тази разлика? Какво е това, което американците виждат, а на нас ни убягва? Това, което всички българи, разследващи журналисти на място и неправителствени организации виждат, а Европейската комисия не вижда?“

Неизвестно защо на заседанието не бе осигурен превод на български език. По тази причина присъстващият на заседанието Александър Йорданов от ГЕРБ/СДС и Европейската народната партия (ЕНП) направи изказване на полски. Йорданов не е член на Комисията по бюджетен контрол. Според него няма сериозни проблеми със средствата от ЕС у нас, но в България съществуват граждански организации, свързани и обслужващи олигарси. Това е по-сериозен проблем, може би става дума за организирани престъпни групи, смята Йорданов. И за пореден път припомни, че издирваният и обвиняем у нас Васил Божков е регистрирал политическа партия, участвала в изборите вчера.

Съпатиецът му Томаш Здеховски изтъкна, че съмненията за злоупотреби в България трябва да се разследват, независимо дали управляват социалисти или демократи или други. Често всички крадат заедно.

29 случая в България се разследват в момента в структурни и земеделски фондове, съобщи Франческо Алборе от дирекция „Разследвания“, отдел „Селскостопански и структурни фондове" на ОЛАФ – Службата за борба с измамите. През 2020 г. ОЛАФ е препоръчала на българските власти действия по 7 случая на нарушения за общо 35 милиона евро от еврофондове. В някои от случаите се е препоръчвало възстановяване на суми, а в останалите - повдигане на обвинения.

От 12 препоръки на Службата за предаване на извършители на измами на съд половината са били оспорени, три са отхвърлени от съда, а по една препоръка е повдигнато обвинение. От ОЛАФ виждат проблем, че българското законодателство предвижда само парична глоба, ако извършител на злоупотреба с европейски средства е юридическо, а не физическо лице.

Предстои проверка на качеството на изпълнените проекти и на това как се подбират проектите за европейско финансиране у нас, каза Аурелиу Сесилия.

Той изтъкна също, че българското законодателство допуска злоупотреба с правото на обжалване на резултатите от обществените поръчки. Това е било използвано от властите в опит да пренасочват средства например от железопътни проекти към строеж на пътища. Целта е била да се възползват местни фирми. Комисията обаче отказала, като се е мотивирала, че такова пренасочване противоречи на Зеления пакт.

Клуб Z