Около 17 приоритета се обединиха участниците в първото заседание на Комисията по ревизия на управлението на страната в последните 5 г. на първото ѝ заседание, продължило по-малко от час. Председателят Мая Манолова поиска освен за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на държавни средства, комисията да се занимава с проблеми, които оказват влияние върху джоба на българските граждани.

Такава комисия бе сформирана още в рамките на 45-ото Народно събрание, когато се проведоха пет заседания, а голям медиен и публичен интерес предизвикаха разказите на земеделския производител Светослав Илчовски, който се фокусира върху нередности, извършени от един от собствениците на фирмата "Градус" Иван Ангелов и неговите връзки с бившия премиер Бойко Борисов. Впоследствие сигналите от комисията бяха изпратени до различни институции, Илчовски беше разпитан от прокуратурата, а "Градус" и Ангелов съобщиха, че завеждат редица дела срещу него.

Отличителна черта на работата на комисията в рамките на предишния парламент бяха споровете между представителите на парламентарните групи и опитите на участниците от ГЕРБ да осуетяват заседанията, в които се очакваше да се изнасят критики към тяхното управление.

Най-съществената точка от дневния ред днес бе определянето на приоритети за работата на комисията. Мая Манолова предложи да се разгледат проблемите в енергийния сектор, работата на ТЕЦ-овете, Българския енергиен холдинг, ЕРП-тата, топлофикационните дружества, ВиК сектора, Държавната консолидационна компания, фирмата "Монтажи", КЕВР, както и злоупотреби и жалби, свързани с местната власт, горски стопанства, ловни стопанства и хижи. Манолова включи и разходите за специални разузнавателни средства, както и българските територии на контролно-пропускателните пунктове, предоставени на частни фирми. Тя предложи да се разгледат и "извънредно високите" възнаграждения за хора на високите етажи на властта, като даде пример с директори на фирми.

От ГЕРБ поискаха да се разгледа случващото се в АПИ, работата на частните съдебни изпълнители, фонд "Земеделие", назначенията по върха в НАП. Георги Георгиев от "Има такъв народ" наблегна на работата на държавното дружество "Автомагистрали" (чийто бивш шеф бе изслушван в комисията в рамките на 45-ото НС), строителството на газопровода "Турски поток", както и търсене на информация за 38-те политици и магистрати с имоти и сметки в чужбина. Борислав Сандов от "Демократична България" поиска да се разгледа работата на агенцията по безопасност на храните, както и Бюрото по защита към главния прокурор.

След като бяха изредени приоритетите, започна спор за подредбата, по която те да бъдат разглеждани в предстоящите заседания на комисията. В крайна сметка се реши всяка парламентарна група да посочи една основна тема, с която комисията да започне работа. За "Има такъв народ" това е работата на "Автомагистрали", за ГЕРБ - на АПИ, за БСП на Българската банка за развитие, "Демократична България" посочи "Турски поток", ДПС - НАП и НОИ, а Манолова настоя да се започне с енергетиката заради високите сметки за ток и парно. В писмен вид всеки от участнииците в комисията може да предложи въпроси, които да се изпратят до съответните институции.

Вече в нов състав групата на ГЕРБ настояваше за промени в предложения правилник - дневният ред да се обявява два дни преди заседанието, като това предложение бе прието. Не се одобри обаче възможността материали по обсъжданията да се предоставят на членовете на комисията 1 ден преди заседание. При изнасяне на данни, които са обект на търговска тайна, заседанията на комисията ще бъдат закрити.

В комисията се повдигна темата дали всички граждани, подали сигнали и заявили желание, да бъдат изслушвани, а Христо Гаджев от ГЕРБ поиска да има и време на изслушванията. В крайна сметка бе решено в понеделник (2 август) представители на парламентарните групи да се съберат, за да определят първите сигнали, с които ще се занимават, а следващото заседание на комисията е предвидено за сряда (4 август).

Дневник