Залагането на отровни примамки за диви животни да бъде смятано за криминално престъпление предвижда една от законодателните промени, заложени в Националния план за борба с отровите в България, одобрен тази седмица от Министерството на околната среда.

След няколко емблематични случая - например, пострадалите лешояди през март 2017 г. в Кресненското дефиле и през септември 2019 г. във Врачанския Балкан, застъпническата работа за предотвратяване на разпространението на отрови в природата намира все по-силна подкрепа. Според анализи при различни случаи поставянето на отровни примамки за вълци, оказва се, застрашава не само защитени диви животни, но и овчарски кучета, ядливи растения, дивеч и гъби - и в крайна сметка, човека.

След дългогодишна работа за превенция на отравянето на диви животни, започнала със среща през 2017 г. на природозащитни организации и държавни институции, тази седмица екоминистерството одобри финалния текст, разработен от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) в рамките на техни проекти за опазване на лешоядите, които са подкрепени от програма ЛАЙФ+ на Европейската комисия.

На конференция в София през 2019 г. БДЗП представя първи вариант на стратегия за превенция на отровите в природата на национално ниво. Като основни проблеми са посочени нелегалният внос на препарати за растителна защита (ПРЗ), неправилното съхранение на опасни препарати и ползването им в интензивното земеделие, незаконно използване на по принцип легални препарати за отровни примамки, основно във връзка с конфликта човек - хищник.

Какво предвижда планът срещу отровите

Планът предвижда съвместна работа на различни институции за превенция на отровите - Министерствата на вътрешните работи, околната среда и земеделието и техни звена като митницата, регионалните екоинспекции, агенцията по храните и агенцията по горите, които трябва да работят както с природозащитните организации, така и с целевите групи - фермери, животновъди, ветеринари, аграрни аптеки, ловци.

Документът предвижда постигане на 5 оперативни цели в рамките на 10 години. Част от тях са намаляване на използването на отровни примамки и нерегламентирания внос, ползване и съхраняване на вредни препарати за растителна защита (ПРЗ) и подобрение на законите и регулациите, което включва например инкриминиране на залагането на отровни примамки в наказателния кодекс и ясно дефиниране на понятието "отровно вещество".

Целите ще бъдат постигнати чрез 39 дейности, сред които подобрен капацитет на администрацията по темата, координация между институциите и разяснителна работа сред целевите групи и обществото. Определени са и индикативни бюджетни средства, които варират от 10 хил. лева за "Анализ и изготвяне на списък с опасни ПРЗ за непрофесионална употреба" до над 100 хил. лева за "Обособяване/надграждане на специализирана и акредитирана токсикологична лаборатория и обучаване на персонал с нужната експертиза."

Документът предвижда Националният план за борба с използването на отрови и отровни примамки да се изпълнява от работна група (РГБО) и да се приема и ръководи от екоминистерството по предварително изготвен план и бюджет, определени в рамките на заседанията на работна група и одобрени от министъра на околната среда и водите.

"Съставът на РГБО се определя със Заповед на Министъра на околната среда и водите и е на мандатен принцип от 5 годишен период. След изтичането му представителите на различните юридически и физически субекти в рамките на групата се преизбират или назначават нови на тяхно място," уточнява документът.


Дневник