"Евросъдружие", свързана с Васил Божков,  става поредното дружество, което извоюва във Върховния администретивен съд (ВАС) - макар и частична - победа срещу включването си у нас в списъка "Магнитски".

Върховните съдии връщат на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на казуса на "Евросъдружие". Административен съд-София град практически се бе произнесъл в ущърб на дружеството, като отхвърли иска му "за отмяна на неоснователни действия на Националната агенция по приходите, Министерството на финансите и Българската народна банка... за публикуване, поддържане и включване на трите дружества в рестриктивен списък по наложените от САЩ санкции по закона Магнитски".

Поводът е повече по процедурата - че АССГ не е уведомил ответниците (срещу които се жали "Евросъдружие") и не е събрал становищата им, като е гледал делото.

    "АССГ не е изпълнил и задължението си да събере становищата на страните в производството, както и необходимите данни, за да установи извършват ли се твърдяните действия, от чие име и на какво основание. По този начин, първоинстанционният съд не е осъществил изискуемата според закона проверка и е постановил съдебния акт в нарушение на съдопроизводствените правила", постановява съставът на ВАС.

Ето и съобщението от Върховния административен съд:

ВАС върна на Административен съд София – град за ново разглеждане дело на „Евросъдружие“ ООД във връзка със списъка „Магнитски“

Върховният административен съд връща за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град (АССГ) дело, образувано по жалба на „Евросъдружие“ ООД във връзка с включването му в списъка „Магнитски“. Причината е, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като не е извършил дължимите по закон процесуални действия.

Дело № 7978 от 2021 г. беше образувано пред ВАС по частна жалба на дружеството срещу разпореждане на АССГ. С него е отхвърлено искането му по чл. 250 от АПК за отмяна на неоснователни действия на Националната агенция по приходите, Министерството на финансите и Българската народна банка (извършени във връзка с решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет) за публикуване, поддържане и включване на трите дружества в рестриктивен списък по наложените от САЩ санкции по закона Магнитски.

Върховните матистрати приемат, че АССГ е постановил разпореждането, без да уведоми посочените администрации за започнатото съдебно производство (респективно административни органи и длъжностни лица, каквото е изискването на чл. 250, ал. 1 от АПК). Така първоинстанционният съд е разгледал по същество една нередовна жалба, не е уведомил ответниците (законосъобразността на чиито действия са предмет на спора). АССГ не е изпълнил и задължението си да събере становищата на страните в производството, както и необходимите данни, за да установи извършват ли се твърдяните действия, от чие име и на какво основание. По този начин, първоинстанционният съд не е осъществил изискуемата според закона проверка и е постановил съдебния акт в нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това делото, съгласно изричната норма на чл. 222, ал.1 от АПК, трябва да бъде изпратено за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на указанията на ВАС.

Върховните магистрати приемат, че в производството по чл. 250 от АПК следва да бъдат индивидуализирани всички оспорвани действия, след което да се квалифицират като правни или фактически действия. Разграничението на правните и фактическите действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона е важно, предвид исканата защита по реда на чл. 250 от АПК. Разликата между фактическите и правните действия се състои в последиците и в правния им ефект. Воденето на кореспонденция с граждани и организации не е фактическо действие по смисъла на чл. 250 от АПК. Поради това, за да се извърши преценка от съда дали са налице фактически или правни действия, съответно да бъде наредено прекратяването на конкретно фактическо действие или да се отхвърли искането като неоснователно, следва да се направи първо разграничение на всяко действие, за което се иска защита от жалбоподателя, и да се индивидуализира дали е длъжностно лице от съответната администрация или административен орган.

Клуб Z