"Съединението е едно от най-важните събития в най-новата българска история и по някакъв начин е феномен и в европейската история", заяви по bTV президентът (1997 - 2002) Петър Стоянов.

"До 1989 г. 6 септември никога не е бил официален празник, припомни той. Празнувал се в докомунистическа България, за 100 годишнината имаше големи тържества в Пловдив, но като цяло във времето на моето детство, 6 септември почти не се споменаваше. Споменаваше се крадешком, може би защото беше близо до 9 септември, който тогава минаваше за най-големия и светъл национален празник", отбеляза Петър Стоянов.

В речите на всички политици за празника се среща почти едно и също клише - как на 6 септември сме били обединени и сме постигнали националния си идеал, отбеляза Стоянов.

"Истината е, че нито преди, нито по време, нито доста време след Съединението, ние не сме били съвсем обединени. Въпросът е в това, че тогава противопоставянето е било заради свръх патриотизма. Днес в много голяма степен зад разединението на българските политици личи не патриотизмът и грижата за България, а икономически интереси и сенки на олигарси. Това е разликата", коментира Петър Стоянов.

Според него тогава борците за национално единение са издигали в култ създаването на българска държава, днешните политици се срамуват да говорят за българската национална държава.

"Те говорят за гласоподаватели, за народ, за суверен или за общество. Има даже хора, които смятайки, че са остроумни заявяват: Обичам народа, мразя държавата. Ако беше жив Захари Стоянов, щеше да им каже, че без държава няма народностен просперитет. Без държава няма нито културен, нито икономически напредък за нито един народ - това трябва да е набито в съзнанието на хората, които се занимават с политика. Имаме държава, дайте да я съхраняваме", призова Петър Стоянов. / dir.bg