"Римска баня", "Сако от велур", "Рейс", "Максималистът" , "Земята се върти" са само част от емблематичните пиеси на Станислав Стратиев (1941 - 2000). Те са играни във всички театри в България, поставяни са и в почти цяла Европа.

Стратиев е автор на сценария на култовия филм "Оркестър без име", както и на още 6 реализирани сценария и на 11 белетристични книги.

Творбите му са превеждани на руски, английски, френски, немски, полски, чешки, словашки, сръбски, румънски, унгарски, турски, гръцки, италиански, испански, финландски, шведски, хинди, арабски, китайски, монголски.

Станислав Стратиев е роден на 9 септември преди 80 години. По този повод "Дневник" припомня известното му есе "Българският модел", писано преди 30 години.

Голяма част от творчеството му е събрано в двутомника "Станислав Стратиев - избрано", публикувано през 2009 г.

"Българският модел" от Станислав Стратиев

Ако сме дали нещо на света - това е българският модел. Той е - както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула - нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Казано сложно - това е състояние на духа. Определен начин на мислене.

Тип душевност.

Казано просто - обратното на всичко.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка.

Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.

Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.

У нас се получи обратното - кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.

И безработен.

Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.

У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.

У нас те са на ръководни места.

Там, когато стреляш по някого, той умира.

Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите.

Тук - Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка.

Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хората, а при нас - цените.

Това е българският модел.

Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

И знаеш, че ги няма.

При българския модел ги има, но не са те.

И не знаеш какво е.

Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.

Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.

Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже - най-мъжествените.

Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

Българският модел е неунищожаем.

С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.

Както ще бъде свършено и със самата Канада.

Дневник