България пропусна и теоретичната възможност да получи тази година полагащия й се аванс по Плана за възстановяване и устойчивост.

Според европейския парламент всяка страна внася плана си в Европейската комисия, която трябва да го оцени за съответствие, а после Съветът на ЕС да го одобри, преди да бъде направено първото плащане. Комисията има два месеца за оценка, а Съветът още един, за да вземе решение. Едва след това - в двумесечен срок, се прави авансовото плащане от 13% от цялата стойност на включените в плана реформи и проекти. С три месеца до края на годината, вече е почти невъзможно това да се случи преди 2022 г.

Проблемните Полша и Унгария

Междувременно се очаква в понеделник Европейската комисия да даде зелена светлина на плановете на Финландия и Естония, с което остана само плановете на Полша, Унгария и Швеция да чакат. България и Нидерландия са единствените европейски държави, които не са внесли своите проектопланове в Брюксел, срокът, за което изтече на 30 април.

Агенция Ройтерс съобщи в петък, че Комисията може да одобри през ноември националните планове за възстановяване на Полша и Унгария, но че ще постави условия, свързани със спазването на върховенството на закона, за да започне отпускането на средствата.

Въпреки, че ги внесоха навреме оценките на Полша и Унгария се забавиха, като представители на Европейската комисия неколкократно заявяваха, че има проблеми с предложените в тях реформи за гарантиране на върховенство на закона, включително за независимостта на съдебната власт и свободата на медиите, както и в контролните механизми за разходването на средствата в унгарската програма.

Плановете за възстановяване и устойчивост са условие за достъп до схемата от почти 800 млрд. евро на ЕС за съживяване на икономиката след пандемията на коронавирус чрез безвъзмездни средства и много евтини заеми, които ще бъдат отпускани до 2026 г.

Достъпът до милиарди евро от фонда за възстановяване на ЕС ще е решаващ за засилване на отслабващата подкрепа за силно скептичната управляваща коалиция в Полша преди изборите през 2023 г., както и за дясната партия "Фидес" на унгарския премиер Виктор Орбан , който е изправен пред избори през април 2022 г., пише Ройтерс.

Българският план

След като ГЕРБ отказа да внесе плана за възстановяване в края на управлението си, той беше преработен от първото служебно правителство на Стефан Янев. Той обаче също не го изпрати в Брюксел, а го внесе за одобрение в Народното събрание. Депутатите го объдиха няколко пъти, но не се произнесоха по двата въпроса, за които правителството поиска мнението им - каква да е съдбата на въглищната енергетика и какви реформи в областта на правосъдието да бъдат направени. Напоследък вицепремиерът за европейските фондове Атанас Пеканов заяви пред БНР, че Брюксел поставя условие до 2027 г. част от мощностите, работещи на въглища, да бъдат затворени. Той допусна възможността служебно правителство все пак да внесе за оценка българския план в Европейската комисия, без да уточни кога може да стане това.

Дневник